Променете нагласата си към раздялата.
Ако се привържем към нещо или някого, външното „покривало на безопасността”, неминуемо постепенно ще ни разочарова. Животът напомня река – тя се движи и променя. Привързаността прилича на загниващ и пълен с водорасли водоем край брега на реката.“
Позволете на живота да следва естествения си ход – срещи, раздели, промени… Радвайте се на всеки един етап от живота, на всеки човек, който влиза в живота ви и оставя своята следа в него.
Променете нагласата си към раздялата.
Не приемайте раздялата като край, а като начало, като нова възможност. Когато пътищата ви с даден човек се разделят, това е възможност в живота ви да влязат нови хора, да научите нови неща. Ако трябва да се разделите с близък човек, който се е грижил за вас, това е възможност да се научите да се справяте сам.
Не забравяйте, че всичко е само мисъл и въпрос на нагласа. Нищо не е добро или лошо, мисълта го прави такова.
Не се идентифицирайте с нищо външно.
Замислете се- определяте ли се с това, което работите, със социалното си положение или с връзките си? Ако е така, то винаги ще бъдете застрашени от разочарование и болка.
Вие сте нещо много по-голямо от всичко, с което се идентифицирате. Вие сте Дух, Съзнание, което никога не може да бъде застрашено – Кой е Аз?
Обичайте себе си и се наслаждавайте се на моментите, когато сте сами.
Знайте, че може да загубите всичко, но никога не бива да губите себе си.
