„Родителят трябва да прегърне едновременно детето си и неговия грях“
Прегръдката между баща и неговия 15-годишен син в съдебната зала предизвика силни реакции. Момчето е обвинено за убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив, а преди заседанието е поискало да прегърне баща си.
Случката повдигна тежкия въпрос какво се случва с един родител, когато собственото му дете е обвинено в извършването на тежко престъпление.
Пловдивският психолог Лучия Таскова коментира случая, като поставя акцент върху сложния вътрешен конфликт, пред който се изправя семейството.
Как може един родител да прегърне детето си след подобно престъпление?
Според психолога отговорът се крие в разликата между отношението към човека и отношението към неговото действие.
Родителската обич не може просто да бъде изключена в момента, в който детето извърши нещо тежко. Да обичаш собственото си дете не означава да одобряваш или оправдаваш постъпката му.
Именно това противоречие според Таскова поставя родителя в изключително болезнена ситуация.
Той трябва едновременно да осъзнае тежестта на случилото се и да приеме факта, че човекът, който стои пред него, все още е неговото дете.
„Разцепването на реалността“
Психологът описва ситуацията като сблъсък между две трудно съвместими реалности.
От едната страна е детето, което родителят е отглеждал, пазил и обичал от малко. От другата е същият човек, който според обвинението е отнел живота на друг.
Това създава огромен вътрешен конфликт, защото родителят трябва да събере в съзнанието си две представи за едно и също дете.
„Да обичаш чудовищната постъпка е невъзможно, но да спреш да обичаш родното си дете е също толкова невъзможно“, посочва Таскова.
Прегръдката не означава оправдание
Един от най-важните въпроси е дали подобен жест може да бъде възприеман като проява на безчувственост към близките на жертвата.
Според психологическия прочит прегръдката не означава одобрение на извършеното. Тя може да бъде израз на безсилие, страх и отчаяние на родител, чийто живот внезапно се е променил.
В същото време болката на семейството на Георги Кузев остава неоспорима. За неговите близки загубата е окончателна и невъзвратима.
Когато трагедията разрушава цялото семейство
Таскова обръща внимание и на друга страна на подобни случаи – начина, по който едно тежко престъпление променя живота на всички членове на семейството.
Родителят може да изпитва едновременно любов, срам, вина, страх и безпомощност. В същото време той трябва да се изправи пред последиците от действията на детето си и пред огромната обществена реакция.
Това не отменя отговорността за извършеното. Но показва колко сложна може да бъде човешката реакция в момент на крайна трагедия.
Две семейства, белязани завинаги
Случаят с Георги Кузев оставя след себе си две семейства, чиито животи вече никога няма да бъдат същите.
Едното е загубило близък човек и трябва да продължи напред с тази невъзвратима болка. Другото е изправено пред трагедията да има дете, обвинено в отнемането на човешки живот.
И именно в тази болезнена граница стои въпросът, поставен от психолога: възможно ли е да осъдим категорично едно престъпление, без да отнемаме на родителя правото да обича и да скърби за собственото си дете?
Прегръдката в съдебната зала не променя случилото се и не заличава болката на близките на Георги Кузев. Но тя показва и друга страна на трагедията – безсилието на един родител, който вижда как животът на собственото му дете и неговият собствен свят се разпадат.
