Популярният шеф-готвач Силвена Роу обяви, че ще работи като съветник към парламентарната комисия по земеделие , храни и гори. Сред основните ѝ приоритети са въвеждането на специална сертификация за висококачествените български продукти и подобряването на храненето на децата .
Българското кисело мляко, сиренето, лютеницата и традиционните месни деликатеси могат да се превърнат в още по-разпознаваеми символи на страната ни по света.
Това е една от идеите, които Силвена Роу иска да развива в новата си роля, свързана с работата на парламентарната комисия по земеделие, храни и гори.
Известната кулинарна експертка смята, че България притежава изключително ценни продукти и традиции, но невинаги успява да представи качествата им по достатъчно убедителен начин.
Наред с популяризирането на българската кухня тя поставя особен акцент върху храненето на подрастващите и върху изграждането на здравословни навици от ранна възраст.
Силвена Роу влиза в нова роля: Какво ще прави като съветник към парламентарната комисия?
В телевизионното интервю шеф Роу съобщи, че е получила покана от Явор Гечев да се включи като съветник в дейности, свързани с парламентарната комисия по земеделие, храни и гори.
По думите ѝ работата ще бъде съсредоточена върху два основни въпроса – качеството на храните и влиянието на храненето върху здравето и дълголетието.
Тя иска да насочи вниманието към създаването на по-ясна система за отличаване на най-добрите български продукти.
Според нея потребителите трябва да могат лесно да разпознават храните, произведени при високи стандарти и отличаващи се със специфични вкусови и качествени характеристики.
Роу смята, че това би помогнало както на купувачите, така и на производителите, които влагат повече усилия и средства в качествена продукция.
„Има кисело мляко и кисело мляко, сирене и сирене“
Един от основните аргументи на Силвена Роу е, че не всички продукти от една и съща категория са еднакви.
„Има кисело мляко и кисело мляко, сирене и сирене, кашкавал и кашкавал“, коментира тя.
Според известната готвачка висококачествените продукти заслужават допълнително разпознаваемо отличие.
Идеята ѝ не е да бъдат заменени съществуващите стандарти за безопасност или технологични изисквания.
Те вече действат и определят условията, при които храните могат да бъдат произвеждани и продавани.
Предложението е да се въведе допълнителен знак, който да показва, че даден продукт отговаря на по-високи качествени критерии.
Така потребителите ще могат да направят по-информиран избор, а производителите на висококачествени храни ще имат възможност да се откроят на пазара.
Френският Label Rouge като пример за български знак за качество
Силвена Роу посочи като пример френската система Label Rouge, чието име означава „Червен етикет“.
Тя се използва във Франция за обозначаване на определени продукти с доказани специфични качествени характеристики, които ги отличават от обичайната продукция в съответната категория.
Роу смята, че подобен модел може да бъде полезен и за България.
Според нея страната ни има достатъчно традиционни храни, които заслужават по-силно позициониране на вътрешния и международния пазар.
За да бъде работеща подобна система, обаче ще са необходими ясни критерии, независим контрол и прозрачни процедури.
Наличието на допълнителен знак не трябва да се бърка със задължителните изисквания за безопасност или със съществуващите европейски схеми за защитен произход и географски указания.
Кои са 10-те български храни, които Силвена Роу иска да популяризира?
Според готвачката усилията трябва да бъдат концентрирани върху ограничен брой характерни за страната продукти.
„Да изберем топ 10 храни и да се концентрираме върху тях“, предлага тя.
Сред храните, които Роу откроява като част от българската кулинарна идентичност, са киселото мляко, сиренето, кашкавалът, лютеницата, луканката, филе „Елена“ и халвата.
Тя споменава също традиционни колбаси и вина.
Идеята е тези продукти да бъдат представяни не просто като храна, а като част от историята и културата на България.
В интервюто Роу не обявява окончателен списък с точно десет избрани продукта.
По думите ѝ подобен подбор тепърва трябва да бъде направен.
Българската кухня може да спечели световно признание
Силвена Роу смята, че качествените местни продукти могат да се превърнат в основа за по-силното международно присъствие на българската гастрономия.
Тя свързва това и с възможността български ресторанти и готвачи да получават признание от престижни кулинарни организации и ресторантски гидове.
Сред тях е и „Мишлен“.
Но според Роу добрата кухня не се изчерпва с правилното приготвяне на храната.
Съществена роля има и историята, която стои зад всяко ястие.
Откъде идва даден продукт? Как се е появила рецептата? Коя семейна или регионална традиция се е съхранила чрез нея?
Именно тези подробности могат да направят българската кухня по-интересна и разпознаваема за чуждестранната публика.
Какво носи Силвена Роу от България в Дубай?
В интервюто известната готвачка разказа, че при посещенията си в родината редовно купува български продукти, които отнася със себе си в Дубай.
Сред любимите ѝ покупки са сирене, кисело мляко и сезонни храни.
Този път тя се снабдила и с хрян.
За Роу това е пример колко ценни са българските продукти дори за човек, който има достъп до разнообразни храни от цял свят.
Тя вярва, че тяхното качество и специфичен вкус могат да бъдат използвани много по-успешно за популяризиране на страната.
„Да погледнем с какво храним децата си“ – втората голяма цел на Силвена Роу
След темата за качеството на българските продукти Силвена Роу иска да съсредоточи усилията си върху храненето на децата.
„Моята идея е да погледнем с какво храним нашата млада генерация“, заявява тя.
Според нея хранителните навици се формират още в детството и имат важно значение за здравето в по-късна възраст.
Затова менюто на подрастващите трябва да получава много по-сериозно обществено внимание.
Известната готвачка смята, че храната, която децата получават през деня, трябва да бъде разнообразна и съобразена с потребностите на растящия организъм.
Шеф Роу си спомня училищните столове с яхнии, кюфтета и пиле с ориз
Силвена Роу се връща към собствените си спомени от училищните години.
Тя разказва, че тогава в училищния стол често се предлагали традиционни готвени ястия.
Сред тях били яхнии, кюфтета и пиле с ориз.
Според нея подобна храна осигурявала по-голямо разнообразие в ежедневното меню.
Днес Роу наблюдава друга тенденция.
Тя смята, че твърде често в детското хранене присъстват тестени закуски и сладки изделия.
Като примери посочва банички, милинки, мекици и различни десерти.
Готвачката обаче не настоява тези храни да бъдат напълно изключени.
Според нея най-важният въпрос е колко често се консумират и какво друго присъства в менюто.
„Баницата е хубаво да се яде, ама не всеки ден“
Попитана дали би забранила баницата, Роу обяснява, че не подкрепя подобен краен подход.
„Баницата е хубаво да се яде, ама не всеки ден“, коментира тя.
С тези думи известната готвачка обобщава основния принцип, който иска да наложи – повече разнообразие и по-добър баланс.
Баницата, мекиците и другите традиционни тестени изделия са част от българската кухня.
Проблемът според нея възниква, когато подобни храни заемат твърде голяма част от ежедневното хранене за сметка на зеленчуците, плодовете, качествените белтъчни източници и пълноценните готвени ястия.
Роу смята, че тази тема заслужава сериозен разговор между институциите, родителите и специалистите по хранене.
Какво е „здраволетие“ според Силвена Роу?
Освен с качеството на продуктите и храненето на децата шеф Роу се занимава активно и с темата за дълголетието.
Тя представя собствената си концепция, която нарича „здраволетие“.
Според нея целта не е просто човек да живее по-дълго.
Много по-важно е допълнителните години да бъдат прекарани в добро здраве, с физическа активност и възможност за самостоятелен живот.
Тази философия стои и зад клуба „Здраволетие“, който Роу развива.
В основата му е разбирането, че здравето трябва да се изгражда чрез ежедневни навици, а не да се търси единствено чрез модерни процедури.
„Не можеш да строиш къща без основа“ – защо храненето е на първо място
Силвена Роу е убедена, че храненето е фундаментът на доброто здраве.
Според нея различните процедури и терапии не могат да компенсират трайно небалансирания начин на живот.
„Нямаш ли основа, все едно строиш къща без основа и слагаш декорация“, обяснява тя.
Затова готвачката поставя акцент върху няколко основни навика – достатъчен сън, разнообразно хранене, редовно движение и поддържане на мускулната сила.
По думите ѝ те трябва да бъдат приоритет независимо от възрастта.
Силвена Роу е на 62 години, но твърди, че биологичната ѝ възраст е 47
Едно от най-любопитните признания на Силвена Роу е свързано с резултатите от нейни лични изследвания.
Готвачката споделя, че е на 62 години, но според тестове, които цитира, биологичната ѝ възраст е 47 години.
Тя свързва този резултат с режима си на хранене, редовното движение и достатъчния сън.
Роу заявява още, че според други нейни изследвания артериалната ѝ възраст е 18 години.
Посочва и резултат от изследване на костната плътност, който според нейното тълкуване съответства на този при 27-годишна жена.
Тези данни са представени от самата нея и не са придружени в предоставеното интервю с медицинска документация или информация за използваните методи.
Различните тестове за биологична и съдова възраст оценяват различни показатели и не са пряко сравними.
Защо Силвена Роу прави силови тренировки всеки ден?
Сред навиците, на които готвачката отдава голямо значение, са редовните физически упражнения.
Тя разказва, че отделя приблизително 40 минути дневно за силови тренировки.
Освен това играе падел и практикува йога.
Според нея поддържането на мускулатурата става все по-важно с напредването на възрастта.
„Колкото повече остаряваме хронологично, да правим повече силови тренировки“, призовава тя.
Роу подчертава, че човек не е задължително да посещава фитнес зала, за да бъде физически активен.
Част от упражненията могат да се изпълняват и вкъщи.
Според нея най-важното е движението да бъде редовно и съобразено с индивидуалните възможности.
35 различни растителни храни седмично – един от принципите на Роу
Любопитна част от режима на Силвена Роу е стремежът към голямо разнообразие от растителни продукти.
Тя препоръчва в седмичното меню да присъстват поне 35 различни растителни храни.
В това число включва зеленчуци, плодове, ядки, семена и други растителни продукти.
Идеята е организмът да получава разнообразни фибри и растителни вещества.
Роу смята, че храната трябва да се избира не само според вкуса, но и според хранителната ѝ стойност.
„Нека се храним функционално. Не да ядем какво да е. Запитай се какво тази храна прави за мен“, коментира тя.
За нея разнообразието е по-важно от строгите ограничения и еднообразните хранителни режими.
Каква е голямата амбиция на Силвена Роу?
В новата си обществена роля известната готвачка иска да обедини няколко теми, които според нея са пряко свързани.
От една страна е необходимостта българските продукти с високо качество да получават по-ясно признание.
От друга – желанието българската кухня да стане по-популярна по света.
Особено важно място заема храненето на децата, защото именно в ранна възраст се изграждат навици, които могат да останат за цял живот.
Към тези цели Роу добавя и собствената си философия за активното дълголетие.
Според Силвена Роу България разполага с ценни кулинарни традиции, които заслужават по-добра защита и представяне. Но истинската промяна според нея трябва да започне от ежедневната трапеза – както тази на възрастните, така и храната, която получават децата.
По информация от телевизионно интервю със Силвена Роу.
Какво е важно да уточним от научна гледна точка?
Редовната физическа активност, силовите упражнения, достатъчният сън и разнообразното хранене са свързани с по-добро здраве и по-нисък риск от редица хронични заболявания.
Това обаче не означава, че конкретен режим гарантира дълголетие или определена биологична възраст.
Показателите за „биологична възраст“, „артериална възраст“ и сравняването на костната плътност с тази при по-млади хора зависят от използваните методи и не могат да бъдат приети като универсална мярка за здравето.
Препоръката за 35 различни растителни продукта седмично може да насърчи полезно разнообразие, но не представлява задължителен медицински стандарт. По-важни са цялостният хранителен режим, достатъчният прием на основни хранителни вещества и индивидуалните потребности.
При децата промените в училищното хранене трябва да бъдат съобразени с възрастовите хранителни изисквания и разработени със специалисти по хранене и обществено здраве.
