Следвайте собствения стремеж да щастие
Не е ли лудост заради мнението на другите да се откажем от своя път, от това, към което ни тегли сърцето, от собствения си стремеж към щастие?
Нима те знаят по-добре кoe е за нас? Нима те определят докъде стигат нашите възможности и къде е нашето място?
Сигурно сте чували да казват – „Дядо ти беше беден, баща ти е беден и ти ще си останеш беден“ или „успяват само тези, които имат на кой да се опрат – известни родители, влиятелни роднини“, „всяка жаба да си знае гьола“ и т. н.
Когато повечето хора от обкръжението ни имат подобно мислене и ние слушаме подобни изказвания постоянно, в нас се затвърждава убеждението, че сме родени с определена съдба, от която не можем да избягаме, че не сме сред „избраните“ и че това, за което копнеем е непостижимо.
Все пак дълбоко в нас остава една мъничка надежда, че може пък и да стане чудо, изведнъж нещо да се случи и да то да преобърне живота ни.
Тази надежда обаче не е достатъчна, за да промени нещо.
