В Етрополе, пък и в цялата страна, е известен празникът на етрополските зетьове, който се провежда за първи път на 1 април 1971 г. Инициативата беше на група зетьове, които си пийвали заедно в кръчмата и се оплаквали от орисията си.
Така етрополските зетьове изразяват “протеста” си срещу репресиите от страна на тъщите и жените.
Етрополе е било войнишко селище по време на робството. Силно развити са били рударството и занаятчийството. Това създава условия за контакти със света и заселване в града на чужденци.
Оттук идва особеното самочувствие на местните хора. Външни мъчно пробиваха тук, а зетьовете ги смятаха за хора от по-ниско качество. За високото самочувствие на жените и тъщите пък има и нещо друго – през 20-те години на миналия век Мис Европа е била етрополка. Има поверие, че етрополката може да живее само в Етрополе, София или Париж.Спомени от соца: Когато оставяхме ключа под изтривалката
Празненството на 1 април 1971 г. беше незабравим ден! Манифестацията започна от известния площад “Зольовец”. Там има чешма. Поверието е, че който ерген пие вода от тази чешма, става зет на Етрополе.
Беше излязъл целият град и всички се заливаха от смях. Начело на манифестацията вървеше товарен “Пикап”, в който се возеше най-старият зет на Етрополе. Отзад на пикапа пишеше: “Как издържах толкова години?”. Отпред на следващата платформа пишеше: “Действителност”. Върху нея бяха разположени всички битови уреди в един дом.
Зетьовете пък перяха, готвеха, люлееха деца и вършеха цялата домакинска работа.
Манифестацията продължи до централния площад, а пред общината се състоя митинг. Беше приет с гласуване Правилник, който трябва да спазват зетьовете. Ще цитирам извадки от него:
І. Задължения на зетя
Да забрави откъде е дошъл;
Да дава ежемесечен отчет за личните си разходи, ако такива въобще са му разрешени;
Редовно да тупа килимите, и то само нощем, за да не излага фамилията пред комшиите;
Да спи при жена си, когато му разреши;
По отношение на баба си и дядо си е длъжен:
Да им вика мамо и татко;
Да кръщава децата си само на тяхно име;
Да се скара с всички роднини и близки;
Да не забравя, че завреният зет не може да бъде нищо повече от счупен телевизор, който има образ, но е изгубил говора си.
ІІ. Права: Няма такива!
Следващите празници се провеждаха през няколко години. Те добиваха все по-голяма популярност. След настъпването на “демокрацията” всичко се промени с минусов знак. В продължение на 12 години Зетьовият празник беше забравен. Градските първенци го смятаха за социалистическа отживелица. През 2000 г. кметът социалист Глогов осъзна загубата. Пак с неуморимия Коев и зетьове активисти го организираха.
