Твърдения за лабораторен инцидент в Иркутск и предполагаеми случаи в други държави предизвикаха безпокойство. Част от разпространяваната информация обаче все още не е независимо потвърдена
Съобщения за предполагаем инцидент с белодробна чума в Русия предизвикаха опасения за възможно разпространение на опасната инфекция извън страната.
Според публикации Световната здравна организация (СЗО) е поискала допълнителна информация от руските власти за обстоятелствата около случая. Наред с това се появиха твърдения за предполагаеми заразени в други държави, засилени здравни мерки и обществено безпокойство.
Важно уточнение е, че част от тези съобщения не са подкрепени с публично достъпни официални документи или независимо потвърждение. Няма представени доказателства, че случаят е довел до международна епидемия.
Какво се твърди за смъртта на лабораторната служителка в Иркутск?
Според разпространяваната информация на 2 октомври 28-годишната Даря Шипилова е починала в институт за борба с чумата в руския град Иркутск.
В публикациите се появи версия, че преди смъртта си жената е изпуснала епруветка с опасен патоген. Твърди се, че руските власти са отхвърлили тази версия и са посочили тежка пневмония като причина за смъртта.
В същите съобщения се споменава за около 200 души, поставени под карантина, както и за ограничения в работата на лечебни заведения в региона. Към момента обаче не са представени достатъчно проверими данни, които да потвърдят мащаба на тези мерки и връзката им с предполагаем лабораторен инцидент.
Има ли опасения за опасен или модифициран щам?
В разпространяваните публикации се споменават и предполагаеми коментари на бившия директор на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията д-р Робърт Редфийлд. На него се приписват съмнения относно официалното обяснение за случая.
Според тези твърдения строгите предпазни мерки пораждат въпроси дали причинителят не е устойчив на антибиотици или лабораторно модифициран.
Не са представени обаче проверими източници, които да потвърждават подобно изказване, нито лабораторни резултати, доказващи наличието на генетично модифициран щам. Няма и потвърдени данни за връзка между случая и разработване на биологично оръжие.
Белодробната чума е тежко бактериално заболяване
Белодробната чума се причинява от бактерията Yersinia pestis. За разлика от вирусните инфекции, при нея причинителят е бактерия, а заболяването може да се развие бързо и да има тежко протичане.
Белодробната форма може да се предава от човек на човек чрез инфекциозни респираторни капчици при близък контакт. Ранното разпознаване и своевременното антибиотично лечение са от съществено значение за изхода от заболяването.
Въпреки сериозността на инфекцията, самото наличие на съобщения за предполагаем случай не означава, че има широко разпространение или непосредствена заплаха за населението в други държави.
Съобщения за случаи в Мадагаскар и засилен контрол в Азия
Паралелно с новините от Русия се появиха твърдения за четири потвърдени и пет предполагаеми случая на чума в Мадагаскар. Според публикациите местните здравни власти са предприели мерки срещу насекоми и профилактични действия спрямо контактни лица.
Чумата продължава да се среща в Мадагаскар, но това не доказва връзка между евентуалните случаи там и предполагаемия инцидент в Иркутск.
Разпространяват се и съобщения за паническо закупуване на хранителни продукти в някои китайски градове заради слухове за проникване на инфекцията от Русия. Твърди се също, че Южна Корея е засилила здравния контрол на пристигащите от руска територия.
И тези сведения изискват независимо потвърждение. Засега няма представени доказателства, че става дума за свързани огнища на международно разпространение.
Какво се знае за позицията на СЗО?
В публикацията се посочва, че според информации на Reuters и Associated Press от 8 октомври СЗО е поискала допълнителни данни от Москва. Според същия материал руските власти са съобщили за близо 5000 лабораторни изследвания, при които не са открити опасни патогени, както и че контактните лица са здрави.
В материала се цитира и оценка, според която рискът от по-широко разпространение на чума в Русия е нисък, а за Европа — много нисък. Тези твърдения следва да се разглеждат в контекста на посочените източници, тъй като тук не са предоставени оригиналните съобщения на международните агенции или официален документ на СЗО за независима проверка.
Основните въпроси остават свързани с точната причина за смъртта на Даря Шипилова, естеството на патогените, изследвани в лабораторията, и основанията за предприетите предпазни мерки.
