Той е име, което се е превърнало в емблема в света на театъра. Режисьорът Теди Москов много рядко дава интервюта в последните години, но когато го прави, думите му обикновено дълго се помнят.
Такава е и тази история - силна, разтърсваща и по особен начин вдъхновяваща.
„Христос воскресе. Воистину воскресе, защото някои казват ‘воистина’. Той е в името на истината възкръснал, за да бъде истина“, казва Москов – думи, които очертават дълбоката му връзка с вярата. На въпроса дали вярва в Господ, той отговаря: „Вярвам в силата, която ни държи, която ни е предизвикала и по някакъв начин ни напътства. В Христос вярвам.“
Един от най-драматичните моменти в живота му е тежък инцидент в Германия. „Мен ме блъсна кола на Никулден и се събудих напълно парализиран след 45 дни кома“, разказва в "Тази събота и неделя" той. Споменът за случилото се е почти изтрит, но думите на лекарите остават: „Господ го е спасил. Не ние.“ Самият Москов свързва това събитие и с вярата на своето семейство: „Баба ми имаше иконка на Св. Николай Чудотворец и цял живот се молеше.“
След комата той остава същият човек, но преминава през тежки психически състояния:
„Нямах страх, че ще остана парализиран, но имах страхова психоза… не смеех сам да оставам.“ И въпреки това, хуморът – неговият отличителен белег – не го напуска: „Шегувах се… не знам, то е по-силно от мен.“
Хуморът за него не е просто средство за забавление, а начин на оцеляване. „Зависи какъв вид хумор… има сто вида хумор. Има автоирония, има злобен хумор… Мене ме е спасявал“, казва режисьорът. Но признава, че понякога именно той го е поставял в трудни ситуации: „Е, разбира се.“
Още през 1988 г. той пише пиеса с остра алегория за обществото: „За един народ, който всичките му грозоти и ужасяващи постъпки се възприемат като величествени и красиви.“ В нея звучи и една от характерните му метафори: „Тези, които не могат да четат и пишат, стават метачи. Метачите, както метат, превръщат метенето в метеж.“
Творческият му път е неразривно свързан с театъра и телевизията. Създаването на „Улицата“ и театър „Ла Страда“ бележи цяла епоха в българската култура. „Няма творчество, което да не е импровизация… това не е просто импровизация, това е създаване на нова реалност“, казва той за своя метод на работа.
Москов прави и важен коментар за свободата и сатирата: „Преди, когато беше антивластта, не можеше да е поръчково. Беше отвътре. Беше невъзможност да мълчиш повече. Сега, когато е свободно, не знаеш дали не е поръчково.“
Животът му е белязан и от семейна история, свързана с репресии по време на комунистическия режим. „Дядо ми го арестуват… после получават картичка от Белене. Майка ми я обявяват за класов враг…“ – спомени, които също оформят неговия мироглед и чувствителност към несправедливостта.
„Мене ме е спасявал“, казва той за хумора.
