На 30 ноември църквата почита Свети Андрей Първозвани – брат на апостол Петър, първият, повикан да тръгне след Христос. В народния календар празникът е свързан с прехода от есента към зимата и носи особена енергия за здраве, плодородие и благополучие.
На този ден се извършват ритуали с варени зърнени култури като царевица, жито, боб, леща или грах. Народът вярва, че зрънцата, сварени и раздадени за здраве, ще наедряват посевите и късмета през годината. Рано сутринта най-възрастната жена в семейството хвърля десет зрънца в комина с думите „На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия“, а след това всеки член на семейството добавя по малко от варивото, за да бъде добивът висок и плодороден. Всеки трябва да вкуси от приготвената храна, а част от нея се дава и на животните, за да расте здраво потомството им.
Трапезата в този ден е постна , тъй като празникът се пада по време на Коледните пости. На нея присъстват пита, тиквеник и компот от сушени плодове, като храната се прекадява за благословия и плодородие. Жените обикаляли селото, за да раздадат част от варивото и ястията, а на други места храната оставали в дома, за да не се изнесе плодородието.
На Андреевден младите булки празнуват, очаквайки здрави деца и плодородие, а стопанките захранват кокошките с царевица, за да носят повече яйца.
В този ден не се работи домакинска работа – не се шие, не се перат дрехи, не се плете – защото ако се спазват тези забрани, къщата остава благословена, плодородието се запазва и дори срещата с мечка не е опасна. Според поверията мечкарите и мечките, които обикалят селата, носят добър знак за снега, реколтата и здравето на хората и животните.
Андреевден е ден, изпълнен с вяра и символика, когато се почита силата на природата и духовната закрила. Спазването на традициите и забраните на този ден гарантира здраве, плодородие и благополучие през цялата година.
