Лазаровден е празникът, предшестващ Цветница и Великден. Именно той поставя началото на празниците свързани с Възкресението. Отбелязва се винаги в съботата преди Страстната седмица, затова е от т.нар.
Според народните вярвания този ден се отбелязва в почит на нивите, пасищата и горските пространства. Наред с това се изпълнява и традиционният обред Лазаруване. Празникът се чества в съботния ден от шестата седмица на Великия пост и осем дни преди Великден.
.jpg)
Снимка: stockphotobg.com
Произход на името
Според народното предание Лазар се смята за повелител на горите и храсталаците. Той разчиства и прорежда гората, за да могат хората да обработват земята. В ръцете си държи балтия (брадва), с която отсича дървета и храсти, създавайки обработваеми ниви. Поради тази причина денят носи неговото име – Лазар.
Името Лазар има древноеврейски произход и означава „Бог помага“. То се възприема като символ на здраве, дълголетие и закрила.
Обичаят
Този празник е посветен на свети Лазар и е широко разпространен в различни краища на България.
През целия ден из селата обикалят лазарки, които изпълняват обредни песни. Лазаруването се смята за важен религиозен и народен ритуал. Според вярванията мома, която не е участвала в него, не може да пристъпи към женитба.
Лазарките не са просто неомъжени жени, а девойки, които преминават към етапа на моминство. Прието е всяка мома да участва в лазаруването само веднъж в живота си.
Момичетата, които ще лазаруват, се събират отрано – още преди началото на постите, за да се подготвят. Те разучават песните, които ще изпълняват, като ги научават от по-възрастни жени – било моми или вече омъжени, които са участвали в обичая.
Броят на лазарките не е строго определен, но ако са много, се разделят по махали. Всяка група обикаля конкретна част от селото, тъй като не е прието една и съща къща да бъде посетена два пъти.
В деня на празника две от девойките носят кошници за яйца, защото даровете към лазарките са само бели яйца. Други две носят криваци (дебели дървени тояги), с които символично изпълняват мъжка роля. Понякога едната носи кривак, а другата балтия (брадва), като тя се нарича Лазарова булка.
Снимка: Фейсбук
Когато влязат в двора на някой дом, двете моми с криваците застават в центъра и вдигат тоягите нагоре, а останалите девойки се подреждат около тях в кръг. В този кръг влизат още четири лазарки, покрити с воали пред очите. Без да се хващат за ръце, те танцуват около момите с криваците.
Докато танцът се изпълнява, останалите, подредени в кръг, пеят лазарски песни. Подобно на коледарските, тези песни са предназначени за различните членове на семейството и за различни социални роли. Съществуват песни за мома, момък, дете, булка, домакин, домакиня, овчар, орач и други. Има също така песни за кмет, свещеник или първенец – хора с важно място в общността.
Лазарските песни
Лазарките разполагат с разнообразен песенен репертоар. Когато се събират преди тръгване, изпяват една песен. По време на обиколката по домовете пеят друга, а в зависимост от домакина и неговото обществено положение избират подходяща трета песен.
Във всяко селище обикновено има девойка, призната за най-красива. На нея лазарките посвещават специална песен, с която възхваляват нейната хубост. В песните за момците се възпяват тяхната любов и външност, за разлика от коледарските песни, където се подчертава тяхната сила и смелост.
Основният смисъл на лазарските песни е да благославят дома за здраве, плодородие и благополучие. Вярва се, че къща, посетена от лазарки, ще бъде щастлива и закриляна през годината.
След като обиколят всички домове, лазарките се връщат там, откъдето са тръгнали. Накрая изпяват последна песен, съпроводена с хоро. Вечерта, преди да се разделят, уговарят мястото за среща на следващия ден, когато се отбелязва Връбница.
Празничният ден завършва в утрото на Цветница, с ритуала “кумичене” – лазарките пускат в реката направените от тях върбови венци и следят, кой от тях ще пристигне първи. Според вярванията девойка, която не е лазарувала няма да си намери жених. Ергените пък трябва да отидат в дома на момичето, което обичат, за да поискат ръката й.
Снимка: Recepti-Nacional
Религиозно значение
Свети Лазар е един от учениците на Исус Христос. Четири дни след неговата смърт Христос го възкресява, като произнася думите: „Лазаре, излез вън!“. Лазар оживява и излиза от гроба си. Това чудо предизвиква силно недоволство сред първосвещениците и фарисеите.
Именно възкресението на Лазар става непосредствен повод за издаването на смъртната присъда над Исус Христос. Затова от този ден започва Страстната седмица – периодът, посветен на страданията на Христос.
Народни поверия за Лазаровден
Както всеки празник и Лазаровден е свързан с редица поверия и вярвания:
1. Ако лазарките при ритуалното обикаляне на домовете пропуснат някоя къща, според народното поверие нещастие ще сполети този дом. Макар и много рядко момите нарочно не отиват в дадена къща. И в никакъв случай не посещават домовете не “падналите” и отхвърлените.
2. Според вярванията на другия ден - Цветница се разпускат мъртвите от гробовете, а на Арахангеловден се затварят обратно. За да се засвидетелства почитта си към тях се устройва Лазарската задушница. Затова в навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им краваи и жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки обредни хлебчета в зависимост от броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце в нощта на Лазаровден срещу Цветница.
3. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени. 4. Стопаните са дарявали лазарките за песните и пожеланията им със сурови яйца, които трябвало да бъдат боядисани на Велики четвъртък. Даряването с яйца е криело дълбок символ. Тъй като името Лазар означава здраве и дълголетие, така и суровото яйце е символизирало безсмъртието. С това яйце девойките можели да развалят магии и да предричат бъдещето. Най-простият начин за разваляне на магия е бил да се постави яйце до главата на спящата девойка, а на другия ден да се изхвърли в течаща вода.
