Свикнали сме да вярваме най-вече на това, което виждаме и чуваме. Понякога обаче един от най-точните сигнали за състоянието на човек може да бъде мирисът.
Връзката между обонянието и здравето е много по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед.
Според Medical News Today инфекции, възпаления и различни заболявания могат да променят химическия състав на телесната миризма, дори когато самият човек не го осъзнава.
Макар хората да нямат толкова развито обоняние като животните, мозъкът ни все пак може да улавя и обработва подобни сигнали. Затова понякога инстинктивно ни се иска да се отдръпнем от някого в градския транспорт или в тълпа, без да можем да обясним защо.
Мирисът като защитен механизъм
Мирисът, свързан с болест, не е случайност. Според учените той може да е част от древен еволюционен механизъм за самозащита.
Този механизъм помага на организма да разпознава потенциална опасност, да избягва хора или животни, които може да са заразени, и да намалява риска от инфекция.
В животинския свят това се вижда още по-ясно. Например гризачите могат да различават болни индивиди по миризмата им и често променят поведението си — държат се на разстояние или избягват контакт.
.jpg)
Снимка: Shutterstock
Именно заради тази способност учените от години изследват възможността животни да бъдат използвани за ранна диагностика. Кучета например са обучавани да разпознават определени видове рак чрез мирис.
Ново изследване показа изненадващ ефект
Скорошно проучване разкрива още по-любопитен факт — мирисът на болест може да повлияе и на здрави индивиди в близост.
В експеримент с мишки учените разделили животните на групи. На едната група била поставена субстанция, която предизвиква възпаление, но не е заразна. Другата група останала здрава. След това двете групи били поставени заедно.
Специално обучени „детекторни“ мишки трябвало да различават миризмите. Резултатът изненадал изследователите — здравите мишки, които били близо до „болни“ мишки, започнали да миришат по сходен начин.
Още по-интересното е, че ефектът се запазвал дори когато животните не били в пряк физически контакт. Между тях имало преграда, която не позволявала докосване, но пропускала миризмите. Това се оказало достатъчно, за да се промени мирисът на здравите мишки.
Снимка: Shutterstock
Какво означава това
Учените наричат този процес „обонятелна комуникация“. Идеята е, че когато организмът усети мирис, свързан с болест, той може да активира защитни механизми и да се подготви за възможна заплаха.
С други думи, обонянието не е само усещане. То може да бъде част от сложна биологична комуникация между телата.
Това откритие може да промени начина, по който се изучава разпространението на инфекции, ранното разпознаване на заболявания и дори социалното поведение.
Ако мирисът може да влияе върху физиологията на други индивиди, това означава, че телата ни „разговарят“ помежду си по много по-сложен начин, отколкото сме предполагали.
Снимка: Shutterstock
Тялото постоянно сканира средата
Мирисът е тих език, чрез който организмът изпраща сигнали. Той е фин, почти незабележим, но може да бъде изненадващо точен.
Дори да не го осъзнаваме, тялото ни постоянно анализира средата — кой е близо до нас, има ли потенциална заплаха и нужно ли е да пазим дистанция.
Затова следващия път, когато усетите неясно желание да се отдръпнете от някого в тълпа, това може да не е случайност. Възможно е да се задейства вътрешният ви защитен механизъм.
