Всеки от нас прегракна от време на време, което кара гласовете ни временно да звучат различно. Понякога настинките или сезонните алергии са виновни, особено ако всичко ви тече от носа.
Но в някои случаи тези промени в гласа могат да продължат и да са признак на по-сериозно хронично здравословно състояние – такова, което изисква медицинска помощ, пише Yahoo Life .
Ето някои от заболяванията, които могат да повлияят на речта ви:
гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е състояние, при което киселинното съдържимо на стомаха се връща обратно в хранопровода и устата, а при определен брой страдащи и в горните дихателни пътища. Най-честата причина за това състояние е увреждане или отслабване на функцията на долния езофагеален мускул (сфинктер). Проявява се с киселини, регургитация, оригване и болка в областта на стомаха като основни симптоми, които се появяват два или повече пъти седмично.
„ГЕРБ може да раздразни гласните струни, което може да причини дрезгавост, особено по-рано през деня“, казва д-р Алекса Мисес Малчук, семеен лекар в Кери.
„Човек с ГЕРБ може също да кашля или да прочиства гърлото си често – резултат от киселинен рефлукс“, добавя Малчук.
Дразненето в гърлото и честото кашляне или прочистване на гърлото могат да променят начина, по който човек говори и звучи.
„Всеки, който има упорита кашлица с течение на времето, необяснима с инфекция, трябва да бъде насочен за изследвания, свързани с ГЕРБ и постназално капене, както и други причини“, казва Малчук.
„ГЕРБ е много често срещана и ако не се лекува навреме, може да доведе до сериозни здравословни проблеми“, обясни тя.
Малчук добавя, че прекаленото притеснение за фините промени в гласа може да причини ненужно безпокойство, но ако забележите някакви промени, говорете с Вашия лекар.
Болест на Паркинсон
Болестта на Паркинсон е прогресивно двигателно разстройство, което причинява тремор, скованост и затруднения с равновесието и координацията. Болестта на Паркинсон засяга движението по много начини, включително начина, по който хората говорят.
В по-късния стадий на заболяването се наблюдават затруднения в говора, който става труден и по-труден за разбиране, а в ранния стадий могат да се появят промени в гласа, но с много по-малка интензивност. Дикцията най-вероятно ще бъде напълно ясна в началото на заболяването, но речта може да стане по-тиха. Хората в ранните стадии на това заболяване често говорят с по-дълбок тон, дрезгав глас и с лоша модулация.
Проучване от 2020 г. установи, че доказателствата сочат, че гласовата дисфункция е най-ранният признак на двигателно увреждане при болестта на Паркинсон (БП). Изследователите заявяват, че „сложността и финият двигателен контрол, необходими за вокализацията, могат да доведат до дисфункция дори преди да възникнат проблеми с крайниците“. Това обаче все още е нова област на изследване.
Въпреки че промените в гласа не са непременно показателни за прогресията на заболяването, казва д-р Ариана Парк, доцент по неврология и съдиректор на Центъра за болестта на Паркинсон и други двигателни нарушения в Медицинския център „Уекснър“ към Държавния университет на Охайо, те са често срещани при пациенти с Паркинсон.
„Речта изисква множество когнитивни функции, които включват обработка на чутото, организиране на мислите и формулиране на думи“, казва Парк. „БП може да повлияе на мозъчните мрежи, които координират тези различни функции“, добави тя.
Болестта на Паркинсон може да повлияе на гласа по редица начини, включително по-тиха, по-задъхана или дрезгава реч, монотонност на речта, мърморене, неясна реч и бърза или бавна реч. Парк добавя: „Някои пациенти знаят какво искат да кажат, но им е трудно да изговорят думите.“
Важно е да се отбележи, че много неврологични разстройства могат да повлияят на говора, затова Парк препоръчва да се консултирате с невролог, ако пациентът забележи промени в гласа, заедно с други неврологични симптоми или проблеми.
„Поставянето на диагноза помага на пациентите да получат най-доброто налично лечение“, казва тя. „Това може да включва медикаменти, специализирана логопедия и/или комуникационни устройства.“
Болест на Алцхаймер
Болестта на Алцхаймер е дегенеративно заболяване, което причинява тежки промени в мозъка, водещи до дезориентация, объркване, загуба на паметта, промени в поведението и затруднено намиране на правилните думи. Езикова дисфункция често се среща при хора с болестта на Алцхаймер.
Според проучване от 2022 г.:
„Първите признаци, че комуникацията е нарушена, са трудностите при намирането на думи, особено когато става въпрос за назоваване на известни хора или предмети. Думите се заменят с грешни и безсмислени изрази, а броят на паузите по време на речта се увеличава.“
Технологията може да помогне за ранната диагностика на заболявания. Изследователите изследват използването на компютърно подпомогнат анализ на речта и анализ на речта с помощта на изкуствен интелект при хора с болестта на Алцхаймер, за да открият състоянието в ранните му стадии.
АЛС - Амиотрофична латерална склероза
Амиотрофичната латерална склероза (АЛС) е прогресивно невродегенеративно заболяване, което засяга нервните клетки в мозъка и гръбначния мозък. Проблеми с говора възникват при АЛС, когато нервните клетки, които предават сигнали от мозъка до мускулите, които движат устните, езика, мекото небце, челюстта и гласните струни, са увредени, което води до отслабване и стягане на тези мускули.
Мускулите, които контролират дишането, също могат да отслабнат. Когато това се случи, речта може да стане неясна, сплескана и задухана, според Асоциацията на болните от АЛС.
„Около 50% от хората, живеещи с АЛС, имат лек когнитивен спад, така че анализът на речта може действително да даде представа за това как се развива болестта“, казва Емили Бъкси, програмен директор в BD2 и директор на Института Милкен.
Тя вярва, че прецизната медицина с компютърен анализ на речта може да допринесе за по-добро разбиране на аспекти на разстройства като ALS и да доведе до целенасочени терапии.
Биполярно разстройство
Биполярното разстройство е хронично психично състояние, което причинява екстремни промени в настроението – от депресивни до маниакални епизоди. Гласът често варира в зависимост от настроението, казва д-р Виктор Форнари, психиатър в Northwell Health.
„При биполярно разстройство, по време на маниакален или хипоманичен епизод, гласът може да бъде напрегнат и повишен“, казва той, добавяйки, че съдържанието на речта може да бъде грандиозно или силно преувеличено.
„Хората в маниакална фаза често са шумни, говорят твърде много и могат да бъдат натрапчиви“, казва Форнари.
Въпреки това, по време на депресивна фаза, гласът на човек може да бъде тих, бавен и да използва много малко думи, обяснява Форнари.
Това се случва, защото симптомите на промени в настроението се медиират от промени във функционирането на невротрансмитерите, обяснява д-р Сера Акджар, психиатър в Northwell Health.
„Тези промени засягат настроението, мислите, вземането на решения и речта“, казва Акджар.
Промените в речевите модели са свързани и с други психични разстройства. Например, при обсесивно-компулсивно разстройство човек може да повтаря определени думи или фрази, обясни Акджар.
„Това, което според мен е очарователно, е, че можеш да вземеш минута или две от неформалната реч на човек и без да знаеш нищо друго за него, да анализираш речта му и да прецениш колко е вероятно той да има шизофрения, тревожност, депресия или психоза“, казва Емили Бъкси.
„Разбира се, може да се използва като полезен инструмент, а не като окончателна диагноза.“
Форнари подчертава, че лекарите често гледат външния вид, поведението, речта и преценката на пациента, когато оценяват психическото му състояние.
„Речта често е прозорец към емоционалното състояние на човек“, казва той.
„Когато някой е загрижен за речта или начина, по който говори, това може да е сигнал за безпокойство относно психичното здраве – включително биполярно разстройство“, заключава Форнари.
