Шеф Андре Токев стана телевизионна звезда с появата си в журито на готварското шоу „ Мастър шеф ”. Главният готвач на хотел „Хилтън” е един от тримата безкомпромисни арбитри, които вгорчават живота на участниците с педантичните си изисквания.
Токев е основател на Българската асоциация на професионалните готвачи , носител е на единствената за източна Европа диплома – Masterchef Degree .
Андре е роден в Германия в семейството на българин и германка.
- Шеф Токев, шоуто „Мастър шеф” изглежда като състезание на живот и смърт, така ли е и зад кадър?
- На живот и смърт звучи малко брутално. Факт е, че в шоуто има жестока дисциплина, поставяме много високи стандарти на участниците. За мен е важно желанието да успееш, се докажеш в това, което обичаш да правиш и да осъществиш мечтата си.
- Предаването вади нелицеприятни черти от характерите на някои участници, това влияе ли на преценката ви за тях?
- От 15 години журирам състезания за професионални готвачи в цяла Европа и съм безпристрастен. То е като във футбола – ако си съдия и искаш да бъдеш добър, журираш това, което ти се предоставя в чинията. Ако състезателят не се концентрира напълно в това, което готви, то се отразява на ястието му. Така че отношенията между участниците влияят на самите тях, а не на нас. Готвиш ли между другото, никога няма да ти се получи топпредставяне в чинията.
- Кой е шефът в журито на „Мастър шеф”?
- Няма шеф. Ние тримата се познаваме отдавна, винаги дискутираме какво решение ще вземем и повечето пъти стигаме до консенсус. Когато мненията са две на едно, печели болшинството.
- Решавате ли предварително кой ще играе доброто и лошото ченге в журито?
- Не мисля, че има добро и лошо ченге. Ние сме готвачи, не актьори. Ако отстрани изглежда, че някой се е вживял, може би колегата има артистични заложби.
- Чувствате ли се човек на изкуството?
- Когато натрупаш много опит, идва етап, в който превръщаш кулинарията във вид изкуство – можеш да импровизираш, да създаваш интересни ястия и това ти доставя огромното удоволствие.
- Каква е модата в световната кулинария?
- Модерна е класиката, а класическата кухня е френската. Има нови тенденции, които залагат на натуралната кухня, търсят се стари методи на готвене. Преоткриват се натурални продукти, забравени от години, които се приготвят с нови техники - наример някои кореноплодни от определени региони, интересни продукти от горите на Амазонка...
- Българите имат ли вкус към добрата храна?
- И да, и не. В момента пазарът е много интересен, хората пътуват и имат повече изисквания, но имаме още да догонваме културата на хранене в световен мащаб. Идеята е, ако се ходи в ресторант, да е заради кухнята и готвача, а не защото заведението е снобарско и лъскаво.
- Скъпият ресторант гаранция ли е за качествена храна?
- Не, ако собственикът е вложил много пари в дизайна, но не и в самата кухня, както много често става в България. Кухнята за ресторанта е като софтуера за компютъра. Може да имате най-бързия и модерен компютър, но без софтуера той не става за нищо.
- Коя е вашата любима кухня?
- Не мога да откроя една. Обожавам да пътувам и да изучавам нови кулинарни практики, това ми е хоби. Израснал съм между България и Германия, харесвам и двете кухни. Разбира се френската е в основата на готвенето ми. Но черпя от италианската, японската, тайландската, американската, бразилската, испанската, скандинавската. Ако искаш да имаш успех, трябва да трупаш опит и преживявания, които те инспирират да готвиш още по-интересно.
- Приготвяли сте шедьоври за световни политици и холивудски звезди. Какво меню избрахте например за Ангела Мрекел?
- Не си спомням вече. Хората постоянно ми се карат, че не съм се снимал с известните личности. За мен е важен споменът и преживяването от досега с тях. А не дали ще имам снимка или някакъв документ. А и за мен всеки гост е специален. Известните личности не са претенциозни, просто имат определени изисквания, които им помагат в професията. Правил съм меню за официални вечери и обяди, на които е присъствала Ангела Меркел. И когато тя си тръгва и казва: „Храната беше невероятна”, целият ми ден минава добре. Повече не ми трябва.
- Готвили сте и за Шарън Стоун , усетихте ли прословутия й сексапил?
- Да, тя беше на една галавечеря в хотел в Германия. Радваш се, казваш, ей, супер, мегазвезда! и още повече се мотивираш да отидеш в кухнята и да направиш перфектното ястие. Спомням си си, че тогава имаше звезди от цял свят и бях в някакъв транс да направя нещо невероятно. Но главното, което ме вълнуваше, е, че трябваше да сготвя за 160 гости. В този момент твоята мегазвезда е чинията, която ще приготвиш.
- Кой е фаворитът ви от участниците в „Мастър шеф”?
- Нямам фаворити, защото съм безпристрастен. Може би това е немска черта в мен.
- Шеф Петров нападна шоуто „Кошмари в кухнята” на шеф Манчев, а после и „Мастър шеф”, как ще го коментирате?
- Не чета подобни коментари, игнорирам ги, ако не мога да се поуча от тях. Защото съм човек, който иска да се развива. Но когато нападат мои най-добри приятели като Иван Манчев, с когото направихме Асоциациацията на българските готвачи, не ми е приятно. Всички ние сме колеги, трябва да сме позитивни и да вървим напред заедно. Учил съм се от известни главни готвачи, за да стана това, което съм. Това, което са дали на мен, аз трябва да го предам на друг. И аз го правя, че и повече. За това се борим с Иван Манчев и с други колеги.
