Как се поставя диагноза за емболия
Диагноза
Поставянето на диагнозата започва с разказа на пациента за неговите оплаквания (анамнеза) и физикално изследване. Най-често прилаганите тестове за диагностициране на емболия са:
♦ Електрокардиограма (ЕКГ) – записва електрическата активност на сърцето;
♦ Изследване на алкално-киселинното равновесие (АКР) – измерва кислорода, въглеродния диоксид и други газове в кръвта;
♦ Рентгенография на белите дробове ;
♦ Изследване на белодробната вентилация/перфузия;
♦ Компютърна томография (с и без контраст) – визуализират се промени в гръдния кош, мозъка и други органи;
♦ Белодробна ангиография – може да открие наличие на съсиреци в разклоненията на белодробната артерия;
♦ Ехография – използва се за измерване на скоростта на кръвния ток и промени в него;
♦ Изследване на D-димер– изследва се в кръвна проба, повишаването е белег за тромбоза;
♦ Електроенцефалограма (ЕЕГ) – записва електрическата активност на мозъка;
♦ Ядреномагнитен резонанс (ЯМР) – с помощта на магнитни вълни дава детайлна картина на мозъка и други органи.
