Какво де имаме предвид при избора на мед
ко сме купили мед в по-голямо количество, много е възможно той да е тенекия. Медът обаче не бива да се съхранява в метални съдове, заради киселините, съдържащи се в него. Те могат да предизвикат окисляване, а това да доведе до увеличаване съдържанието на тежки метали и до намаляване на полезните вещества в меда. Такъв мед може да предизвика неприятни усещания в стомаха и дори до доведе до отравяне.
Медът се съхранява в стъклени, глинени, порцеланови, керамични и дървени съдове на тъмно, прохладно и сухо място, където няма странични миризми. Той мигновено попива миризмата на риба, сирене, кисело зеле. Така че помислете дали да оставите бурканите с мед в мазето до зимнината. В хладилника е прекалено влажно за него. Преките слънчеви лъчи са пагубни за меда. След 48 часа непрекъснато слънчево облъчване, ферментите в пчелния мед се разрушават и то най-вече става дума за инхибин - ферментът с противомикробно действие. При температура над 150° животворният балсам става просто въглехидратна смес.
Най-подходящите съдове за съхранение на мед са тези от тъмно стъкло. Ако меда се държи в дървен съд от борова дървесина, той впива аромата на смолата, в дъбова бъчвичка - потъмнява. По-подходяща дървесина е липовата или брезовата.
В пластмасов съд медът може да се съхранява не повече от седмица.
Забранено е да се държи пчелен мед в цинкови или медни съдове. Медът влиза в химическа реакция с цинка и медта и се напълва с отровни соли.
Идеалното място за съхранение на мед, разбира се са восъчните пити. Там той може да се съхранява векове.
И още един последен съвет: ако искате да втечните кристализиралия мед, поставете го на водна баня, т.е. в друг по-голям съд с топла вода, която подменяйте по-често, но не го нагрявайте над 60° - това е горната граница, над която структурата на меда се разпада, променя се цветът, изчезва ароматът, витамин С се разрушава наполовина и този втечнен мед вече е изгубил много голяма част от своите лечебни свойства.
