От кое семейство е Индришето
Всъщност индришето е многогодишен, вечнозелен полухраст от семейство Geraniaceae. У нас индрише се отглежда за получаване на етерично масло като едногодишна култура, а за декоративни цели - като многогодишна. Кореновата система на индришето е силно разклонена, дървесинена, брадеста, проникваща дълбоко в почвата от 15 до 60 см. Има изправени стъбла, разклонени, с височина между 100-120 см. Горните разклонения на индришето и високите млади части са покрити жлезисти власини.
Ботанически индришето е по-близко до мушкатото, а по приложение се сближава с обикновения здравец. Негова родина е Южна Африка, където и сега се намира в естествени находища. Отглежда се като декоративно растение и в много страни се култивира за етерично масло - Южна и Северна Африка, Южна Европа и Южна и Средна Азия. На сравнително големи площи се култивира в България, Алжир, Италия, Испания, Индия, Мароко, Япония, Русия, Грузия, Армения. Пренесено е в Европа към 1690 г, а през 1819 г във Франция за пръв път получават етерично масло.
Французите започнали да произвеждат маслото с търговски цели в началото на XIX век, като днес значителна част от световното производство на това масло се доставя от о-в Реюнион (бившия о-в Бурбон), който е тропически остров разположен в югозападната част на Индийския океан.
Отглеждано у дома, индришето е ароматизатор заради неговите благоуханни етерични масла и дори много повече. Цветето отделя фитонцити, които оказват пагубно въздействие върху бактериите. Миризмата на индришето никак не е любима на молците, мухите и комарите, затова го наричат в някои райони мухогон. Традиционно жените са го използвали за направа на тоалетни сапуни, лосиони, слага ли са го във водата с която перат като ароматизиращо средство.
