Въпреки влязла в сила заповед за незабавна защита, издадена от съда още в петък, 4-годишната Ева, за която баща ѝ Васил Ружин твърди, че е отвлечена, продължава да бъде при майка си – лице, от което според съдебното решение детето трябва да бъде защитено. Към днешна дата – вторник – институциите все още не са предприели конкретни действия по извеждането на детето.
Според бащата, полицията и социалните служби неглижират сериозността на случая.
„И вие ми казвате, че детето не трябва да се извежда?! Това заявих на социалната работничка. Водя безумен спор с нея, вместо да се изпълнят съдебните разпоредби“, възмущава се бащата.
Две съдебни решения и забрана за контакт
По думите на Ружин, съдът е издал две определения, в които изрично е записано, че майката и нейният партньор нямат право да доближават детето. Решението за родителските права постановява, че майката може да вижда Ева само в присъствието на психолог. Освен това ѝ е наложена забрана да се приближава на по-малко от 100 метра до детето.
Бащата твърди, че в момента майката и детето се намират в село Брестовец, близо до Плевен. Той няма никакъв контакт с дъщеря си от няколко дни.
Обратна атака от страна на майката
Паралелно с действията по изпълнение на съдебните решения, майката на детето е подала жалба срещу бащата за домашно насилие. Според нея той е хвърлял бутилка по детето. Ружин категорично отрича обвинението и заявява, че по същото време е бил със свидетел в прокуратурата, където е подавал сигнал.
„Всичко е вписано – дата, час. Може да се провери. Това са лъжесвидетелства и опит за манипулация“, подчертава той.
Правен парадокс и институционален вакуум
Случаят добива все по-големи измерения на правен парадокс. В момента и двамата родители формално са с ограничени родителски права – майката поради съдебни забрани, бащата – поради липса на реален достъп до детето, въпреки че съдът е отсъдил в негова полза. Според закона в такива случаи грижата за детето трябва да се поеме от най-близък роднина, а при невъзможност – да бъде настанено в социална институция.
„Подавам сигнали до прокуратурата, съдът издава заповеди, а институциите не ги прилагат. Това за мен е престъпление. Не може чрез недобросъвестни адвокати да се заобикалят закони и да се обърква съда“, коментира Ружин.
Единствена положителна реакция – от ДАЗД
Бащата все пак изразява признателност към Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), която по думите му е реагирала най-адекватно до момента:
„Получих отговори на всички мои сигнали. Те правят каквото могат в рамките на правомощията си. Това е факт.“
Нерешен казус с тежки последици
Случаят с малката Ева повдига тежки въпроси относно ефективността на Закона за защита от домашното насилие, взаимодействието между институциите и реалното прилагане на съдебните решения. Междувременно едно дете продължава да живее в обстановка, която по съдебни документи е определена като рискована, а бащата – макар със съдебна подкрепа – е оставен без възможност да упражни родителските си права.
