Гъсениците са естествена част от природата – от много от тях по-късно се развиват пеперуди и молци. Но когато започнат да оставят дупки по листата , огризани краища и почти напълно унищожени растения, бързо се превръщат в сериозен проблем за градинарите.
Добрата новина е, че има начини да ограничите щетите, без веднага да посягате към силни инсектициди, които могат да засегнат и пчелите, земните пчели и други полезни насекоми.
Как да познаете, че растенията са нападнати от гъсеници
Най-характерните следи са:
- неправилни дупки по листата;
- нагризани краища;
- листа, от които са останали само жилките;
- дребни тъмни следи от екскременти;
- фини копринени нишки или малки убежища по листата.
Гъсениците имат силни челюсти и при по-голяма численост могат за кратко време да унищожат значителна част от листната маса.
Добре е обаче първо да се опитате да установите какъв вид е гъсеницата, защото не всяка гъсеница е вредител, който трябва незабавно да бъде унищожен.
Снимка: pixabay
Не всяка гъсеница е враг
Някои от тях скоро ще се превърнат в пеперуди, които участват в опрашването и са важна част от екосистемата.
Освен това гъсениците са ценен източник на храна за много птици, особено през периода, когато отглеждат малките си.
Затова малко количество повреди по листата не винаги е повод за паника.
Най-лесният метод: махнете ги на ръка
При малка градина или когато са нападнати само няколко растения, ръчното отстраняване често е най-практичното решение.
Проверявайте внимателно:
- горната страна на листата;
- особено долната им страна;
- местата около дръжките;
- навити или слепени листа.
Гъсениците могат просто да бъдат събрани и преместени далеч от зеленчуковите и декоративните растения, ако видът не е опасен при допир.
При непознат вид е разумно да се използват ръкавици, тъй като някои гъсеници имат власинки, които могат да раздразнят кожата.
Снимка: pixabay
Защитната мрежа може да реши проблема още в началото
След отстраняването на гъсениците растенията могат да бъдат защитени с фина мрежа срещу насекоми.
Тя пречи на пеперудите и молците да достигнат растенията и да снасят нови яйца върху тях.
Това е особено полезно при зеленчуци, които редовно се нападат от листоядни гъсеници.
Но има един важен детайл.
Когато културата започне да цъфти и зависи от опрашване, мрежата трябва да бъде отстранена или организирана така, че пчелите и другите опрашители да имат достъп до цветовете.
Btk – по-насочено средство срещу гъсениците
Сред по-селективните биологични средства е Bacillus thuringiensis var. kurstaki (Btk).
Това е бактерия, използвана в някои препарати срещу определени видове гъсеници.
Продуктът се нанася върху листата. За да подейства, гъсеницата трябва да изяде част от обработената растителна тъкан.
Снимка: pixabay
След това тя спира да се храни и постепенно загива.
Предимството е, че Btk е насочен основно към ларвите на определени пеперуди и молци и при правилна употреба е значително по-щадящ към много други организми в сравнение с широкоспектърните инсектициди.
Важно е да се използва само според етикета на конкретния препарат, включително по отношение на дозата, културите, срока преди беритба и повторното приложение.
Внимавайте с класическите инсектициди
Проблемът с много препарати е, че не различават „лошите“ от „добрите“ насекоми.
Сред активните вещества, при които е необходимо особено внимание, са някои пиретроиди, например перметрин, бифентрин и цифлутрин.
Те могат да бъдат силно токсични за пчелите при директно излагане.
При карбамати, например карбарил, също съществува риск за опрашителите.
При неоникотиноиди като имидаклоприд и ацетамиприд ситуацията е по-сложна, защото тези вещества могат да бъдат системни и да попаднат в различни части на растението.
Затова при цъфтящи растения и в градини с много опрашители трябва да се подхожда особено внимателно и винаги да се следват ограниченията на продукта.
%20(2).jpg)
Снимка: pixabay
Маслото от нийм може да помогне, но не е безобидно за всичко
Маслото от нийм често се използва като растително средство срещу различни вредители.
При млади гъсеници може да има възпиращ ефект и да наруши храненето им.
Но „естествено“ не означава автоматично безопасно за всички насекоми.
Ако попадне директно върху опрашители или върху цветове, които те посещават, може да има нежелано въздействие.
Затова, ако се използва, е по-разумно да се прилага късно вечер, когато пчелите вече не са активни, и да се избягва пръскането директно върху отворени цветове.
Диатомичната пръст действа само докато е суха
Друг метод е диатомичната пръст.
Тя действа механично и може да помогне срещу някои пълзящи вредители.
Но има сериозно ограничение – трябва да остане суха.
След:
- дъжд;
- поливане;
- силна роса
ефектът ѝ значително намалява и обикновено е необходимо ново нанасяне.
Освен това прахът не бива да се вдишва и трябва да се използва внимателно, особено около цветове и полезни насекоми.
Най-добрият подход е комбинация от няколко метода
Вместо веднага да се пръска цялата градина, по-разумно е да започнете от най-щадящото решение:
първо огледайте растенията, определете приблизително вида и мащаба на нападението, отстранете гъсениците ръчно и използвайте защитна мрежа.
Ако пораженията продължават, може да се премине към по-насочено биологично средство като Btk.
Силните широкоспектърни инсектициди е добре да остават последна възможност, особено когато наблизо има цъфтящи растения.
Не забравяйте птиците
Една от най-добрите дългосрочни стратегии е самата градина да бъде привлекателна за естествените врагове на вредителите.
Храсти, дървета, вода и подходящи места за гнездене привличат птици, които могат да изяждат голямо количество гъсеници.
Така вместо непрекъснато да водите война с всеки вредител, постепенно създавате по-балансирана градинска екосистема.
Какво е най-важно да запомните
Няколко нагризани листа не означават непременно, че трябва да унищожите всяка гъсеница.
Но ако растенията започнат да губят значителна част от листата си, намесата вече е оправдана.
Започнете с механично отстраняване и мрежи, използвайте селективни средства само когато е необходимо и винаги пазете опрашителите.
Така можете да защитите зеленчуците и цветята си, без да превръщате градината в място, в което не оцелява нищо освен растенията.
