Самар Джой прекарва детството си в дом, превърнат в импровизиран зоопарк, където животински изпражнения, урина, мухъл и насекоми са част от ежедневието. В училище я унижават заради неприятната миризма, която не може да премахне от дрехите си.
Детството на 31-годишната американка Самар Джой е далеч от представата за щастлив дом, изпълнен с домашни любимци. Вместо уют и спокойствие тя израства сред десетки животни, натрупана мръсотия, хлебарки и бълхи.
Родителите ѝ отглеждали и развъждали различни животни, сред които кучета, зайци, кокошки, патици, гущери и коне. В дома им живеели около 20 кучета и 20 котки. Постепенно животните започнали да заемат все повече пространство, докато накрая достигнали и до детските стаи.
За Самар това не било идиличен живот сред животни, а ежедневие, белязано от лоша хигиена, неприятни миризми и социална изолация.
Домът бил превърнат в истински кошмар
Според разказа на Самар родителите ѝ имали сериозен проблем с неконтролираното натрупване на животни. Те отглеждали и продавали кучета, включително коргита и голдън ретривъри, както и зайци.
Когато в трапезарията вече нямало достатъчно място, животните започнали да заемат и помещенията, предназначени за децата.
„Всеки сантиметър от дома ни беше покрит със слой мръсотия, косми и нечистотии. Навсякъде имаше изпражнения, урина, мухъл, хлебарки и бълхи“, разказва Самар.
Положението било толкова тежко, че момичето трудно можело да поддържа дори основна лична хигиена. Неприятната миризма се пропивала в дрехите ѝ и се превърнала в причина за жесток тормоз от страна на съучениците ѝ.
В училище я наричали „момичето, което мирише на котешка урина“
Заради условията у дома Самар станала жертва на подигравки. Съучениците ѝ измислили обиден прякор – „cat piss girl“, или „момичето, което мирише на котешка урина“.
Тя се опитвала да поддържа чистота, но в среда, изпълнена с животински отпадъци и неприятни миризми, това се оказвало почти невъзможно.
Един ден решила да покани своя приятелка да преспи у тях. Когато момичето видяло хлебарките в кухнята, избягало уплашено.
Вместо да приемат случилото се като сигнал, че в дома има сериозен проблем, родителите на Самар реагирали с ново ограничение – забранили ѝ да кани гости.
Те обяснявали, че живеят в типично селско стопанство, но за дъщеря им условията били изключително тежки.
На 18 години напуска дома и за първи път се чувства чиста
Голямата промяна настъпила през 2013 г., когато Самар била приета в университет и напуснала родителския дом.
Тогава, по собствените ѝ думи, за първи път в живота си се почувствала истински чиста. Далеч от мръсотията и постоянния хаос тя получила възможност да изгради собствено ежедневие и да живее в нормална среда.
Години наред Самар се опитвала да намери начин да помогне на родителите си и да промени условията в дома им. Опитите ѝ обаче не дали резултат.
През 2024 г. тя взела окончателно решение да прекъсне всякакъв контакт с тях.
Днес помага на други деца с подобно детство
Преживяното не остава само болезнен спомен за Самар. Днес тя посвещава част от усилията си на подкрепата на деца, които растат в семейства с проблеми, свързани с патологично натрупване на вещи и животни.
Тя иска да им помогне да разберат, че не носят вина за условията, в които са принудени да живеят.
„Най-накрая разбрах, че никога не съм била виновна за тази бъркотия“, споделя Самар.
Тя подчертава и нещо много важно – съветът „просто почистете“ не решава подобни ситуации. Когато зад натрупването стоят дълбоки психологически проблеми, е необходимо да се потърси причината и да се работи върху нея.
Историята на Самар е напомняне, че не всяко дете има възможност да расте в безопасен и здравословен дом. Но дори след тежко детство човек може да намери сили да се откъсне от миналото, да изгради собствен живот и да превърне преживяното в помощ за други хора.
