Лидия Феърчайлд беше горда майка, която се сблъска с най-необикновени предизвикателства. Тя трябваше да се бори в съда, за да докаже, че децата, които е родила, наистина са нейни.
„Знаех, че съм ги износила аз и че аз съм ги родила.
Борбата на Феърчайлд за децата ѝ започва, когато е на 26 години, безработна, бременна с третото си дете, разведена с партньора си и кандидатстваща за социални помощи в щата Вашингтон. Всички в семейството ѝ трябвало да бъдат тествани, за да се докаже, че са роднини.
Снимка: Скрийншот от YouTube
От Социалните служби се обадили на Феърчайлд и ѝ казали да дойде веднага. Това, което Феърчайлд смятала за рутинна среща със социален работник, се превърнало в разпит. Гордата майка изведнъж станала заподозряна в престъпление.
„Когато седнах, те дойдоха при мен и затвориха вратата, а след това се върнаха и започнаха да ме засипват с въпроси като: „Коя си ти?““, казва Феърчайлд.
Резултатите от ДНК теста оспорили всичко, което тя знаела за семейството си. Да, нейният приятел е баща на децата и да, всички те са били роднини, според ДНК анализа, с изключение на Феърчайлд. Казали ѝ, че не е майка на собствените си деца.
Феърчайлд била сигурна, че е станала грешка, но си спомня как социалният работник ѝ е казал: „Не. ДНК анализът е 100% безпогрешен и не лъже.“
Снимка: Скрийншот от YouTube
На Феърчайлд не само била отказана държавна помощ за малките ѝ деца, но сега била и заподозряна, че е действала като платена сурогатна майка и е извършвала измама със социални помощи. Тя е била изправена пред реална опасност децата ѝ да бъдат отнети завинаги.
Феърчайлд казва, че преди да си тръгне, социалният работник ѝ казал: „Знаете ли, можем да вземем децата ви по всяко време.“
Феърчайлд започнала да се паникьосва. Тя знаела, че това са нейните деца. Затова се втурнала вкъщи, за да търси снимки от бременността си и намерила актовете за раждане на децата си. Тя казала на родителите си, които не могли да повярват на резултатите от теста.
„Мислех, че се шегува, но после тя започна да плаче по телефона. Казах: „О, сигурно е грешка. Бях там, когато децата се родиха. Видях ги как излизат. Държах ги на ръце, знаете ли“, разказва майка ѝ, Керъл Феърчайлд.
„Почти полудях вътрешно. Не можех да си представя защо, как е възможно това, дъщеря ми не е лъжкиня“, каза баща ѝ, Род Феърчайлд.
Снимка: Скрийншот от YouTube
Феърчайлд се обадила на своя гинеколог, д-р Леонард Драйсбах. Той бил там по време на всички раждания и уверил Феърчайлд, че ще гарантира за нея в съда.
„Бих им казал, че тя определено е родила тези три деца и че те са нейни, и не знам какво не е наред с ДНК тестовете, но знам, че е родила тези деца“, казва Драйсбах.
Но нищо от това сякаш нямало значение, защото ДНК тестовете се смятали за безпогрешни – златният стандарт в съда. ДНК тестовете показали, че генетичният състав на Феърчайлд не съвпада с генетичния състав на децата ѝ.
За да се елиминира всякаква възможност за човешка грешка, били поръчани нови ДНК тестове от различни лаборатории. Чакането било мъчително, но резултатите били едни и същи: децата не били нейни.
Феърчайлд тогава разбрала, че е близо до загубата на децата си. След три съдебни заседания, тя казала, че съдията я погледнал и ѝ казал да си намери адвокат.
Това била поредната тежка битка в съдебните зали. Повечето от адвокатите, с които Феърчайлд се свързала, не били готови да се борят с ДНК доказателства.
Когато настъпил моментът да роди третото си дете, съдията разпоредил свидетел да присъства на раждането. Този свидетел трябвало да осигури незабавното вземане на кръвни проби както от детето, така и от Феърчайлд. Две седмици по-късно ДНК тестове показали, че тя не е майката и на това дете.
Снимка: Скрийншот от YouTube
Точно когато изглеждало, че няма начин да се защити, лекарите открили рядко медицинско обяснение: Лидия имала състояние, известно като тетрагаметичен химеризъм.
А именно, тя била абсорбирала близнака в утробата преди раждането, оставяйки тялото си с два различни комплекта ДНК. Единият комплект се е появил в кръвта и кожата ѝ, докато другият, скрит в репродуктивната ѝ тъкан, е съвпадал идеално с този на децата ѝ.
Когато това откритие било направено, всички обвинения били свалени. Лидия се събрала отново с децата си и нейният случай завинаги променил начина, по който учените и съдилищата разбират ДНК тестовете. Нейната история е силно напомняне, че дори науката има граници и че връзката на майката далеч надхвърля генетиката.
