Експертът по национална и международна сигурност Тихомир Стойчев коментира пред БЛИЦ, че около трагедията в бившата хижа „Петрохан“ се наблюдават сериозни индикации за прикриване на следи, а крайната цел на дейността там е била далеч по-мащабна от обикновена туристическа или образователна инициатива. По думите му става въпрос за опит за обучение на т.нар.
Стойчев, който има дългогодишна кариера в системата на МВР, включително като директор на национална служба, беше потърсен отново за анализ по случая с тройното убийство край „Петрохан“. Освен за жестокото престъпление, вниманието му е насочено и към издирвания Ивайло Калушев – собственик на хижата и близък на жертвите, както и към 16-годишно момче, за което се предполага, че може да е станало свидетел на екзекуцията.
Според експерта е недопустимо която и да е неправителствена организация да получава разрешение да изпълнява функции, присъщи на държавните структури. Той отбелязва, че подобни обекти като хижа „Петрохан“ има немалко в страната и че честите промени в управлението на Българския туристически съюз през годините са създали условия такива места да попадат в ръцете на недобросъвестни стопани. По думите му те често не ги поддържат по предназначение, а ги използват за други цели, включително предоставянето им на лица с криминални прояви.
Стойчев разглежда случая и в по-широк контекст. Той твърди, че от години се води целенасочен процес срещу националната държава – не само в България, но и в редица други страни. Целта, според него, е подмяна и преструктуриране на ценностната система, загуба на национална идентичност и постепенно изместване на културните традиции. Това, по думите му, се постига чрез въвеждане на различни контракултури и нов тип „модерни“ практики, които оказват силно влияние върху младите хора.
Като пример Стойчев посочва т.нар. „игри на смъртта“, които вече са дали негативни резултати в редица държави. В този смисъл той определя случая с „Петрохан“ именно като част от подобен контракултурен модел. Според него през годините у нас са били допуснати и други процеси, които са подменили традиционната култура, включително в музиката и масовите развлечения, което той също определя като форма на контракултура.
В анализа си Стойчев се връща и към известни исторически примери. Той припомня думите, приписвани на бившия директор на ЦРУ Алън Дълес, за стратегията за „разбиващ фактор“, насочена срещу СССР и източния лагер – подмяна на ценностите с фалшиви, налагане на външно предписани модели, влияние чрез литература, театър, кино и издигане на определени творчески фигури с външна подкрепа. Според него именно такъв модел се наблюдава и днес чрез различни фондове и фондации.
Експертът говори за съществуването на синхронна мрежа от неправителствени структури и публични фигури, които действат в една и съща посока. В този контекст той коментира и публично споменаваните имена на кмета на София Васил Терзиев, Саша Безуханова и други личности, за които твърди, че са част от подобна мрежа на влияние.
По отношение на конкретния случай край „Петрохан“ Стойчев изразява мнение, че неправителствените структури, финансирани от организации като „Америка за България“ и други подобни, могат да стоят в основата на случилото се. Според него хората, свързани с хижата, са развивали идея за „рейнджърство“, представяно като търговски продукт – обучение на млади хора за рейнджъри, като по този начин се заобикалят институции като МВР. Той поставя въпроса как е възможно чрез Министерството на околната среда и водите да се предоставя лиценз за подобна дейност и кой стои зад сериозното финансиране на тези структури.
Стойчев изтъква и техническите възможности, с които са разполагали тези организации – включително дронове с капацитет да пренасят тежък товар, какъвто нямат дори полицията и горските служби. Това, според него, логично поражда съмнения за възможна контрабандна дейност, включително пренос на наркотици.
По думите му убитите край „Петрохан“ са били част от подобна НПО структура, която е функционирала като прикрита бойна формация, наподобяваща по модел ранните мутренски групировки от началото на прехода. Той прави паралел с времето, когато изоставени от държавата спортисти са били използвани от политици, а впоследствие част от тях са били елиминирани или са се превърнали в опасни свидетели.
На въпрос дали вижда връзка между трагедията и евентуална смяна на властта, Стойчев заявява, че в момента не очертава такава промяна, а по-скоро възпроизводство на стари политически проекти и зависимости. Той коментира, че всеки политик, който би се опитал да бъде независим и да внесе реални промени, неминуемо ще попадне под влиянието на подобни мрежи.
По отношение на вината за самото убийство експертът е категоричен, че не може да направи заключение дали издирваният Ивайло Калушев е извършителят. Според него постпрестъпното поведение често включва опити за прикриване на следи, но в случая писмото до майката на Калушев е изпратено дни преди престъплението, което прави нещата още по-неясни. Той допуска различни хипотези – както възможността Калушев да е съпричастен, така и вариант той самият да е бил заплашван.
Стойчев подчертава, че към момента няма достатъчно данни за категорични изводи. По думите му обаче е показателно, че се издирва и 16-годишно момче, тъй като, според него, контракултурните проекти винаги са насочени най-вече към обработване и влияние върху младото поколение.
