Предварителните антропологични изследвания на останките , свързвани с цар Самуил , дават нов поглед към последните години от живота на един от най-значимите български владетели. Данните сочат, че той е починал на възраст между 60 и 70 години, бил е висок около 173 см и е страдал от сериозни заболявания на гръбначния стълб и ставите, които вероятно са затруднявали движенията му.
Останките са били изследвани в Музея на византийската култура в Солун, преди да бъдат пренесени в България.
Особено внимание е отделено на саркофаг „Гама“, чиито останки се свързват с цар Самуил.
Какво разкриват костите на владетеля
По скелета са установени изразени дегенеративни промени – включително спондилоза на гръбначния стълб и артрозни изменения по крайниците.
Открити са и възпалителни процеси около ставите.
Според антрополозите подобно състояние вероятно е причинявало значителни болки и е ограничавало подвижността му през последните години от живота.
Тези данни са особено любопитни на фона на историческите сведения за владетеля, който продължава да бъде свързван с военни походи и активното управление на държавата.
Стара травма е увредила тежко лявата му ръка
Сред най-интересните находки е сериозно нараняване на лявата предмишница.
Травмата е довела до образуването на т.нар. лъжлива става – състояние, при което счупването не зараства нормално и между костните фрагменти се оформя патологична подвижност.
При Самуил това е причинило тежко увреждане на ръката.
Комбинацията от това старо нараняване, ставните заболявания и измененията на гръбначния стълб рисува картина на владетел, който вероятно е живял с постоянна физическа болка.
Изследвани са четири саркофага
Учените не са работили само върху останките, свързвани със Самуил.
Материал е изследван и от саркофазите „Алфа“, „Бета“ и „Делта“.
В „Алфа“ е открит костен фрагмент от дете на приблизително 7–14 години.
В саркофаг „Бета“ са установени непълни останки от трима мъже и едно дете. Двама от мъжете са били на възраст около 50–60 години, а третият – приблизително между 18 и 25 години.
Но най-голям интерес освен „Гама“ предизвиква саркофаг „Делта“.
Какво показват останките, свързвани с Гаврил Радомир
В него са идентифицирани костни останки, които се свързват с Гаврил Радомир.
Антропологичната реконструкция показва мъж с ръст около 170 см, сравнително силно развита мускулатура и възраст приблизително между 45 и 60 години.
По костите са установени редица изменения.
Има следи от загуба на зъби приживе, промени в долната челюст и гръбначния стълб, както и травми в областта на подбедрицата и черепа.
Особено интересна е травмата на главата.
Тя не е била смъртоносна и е засегнала основно меките тъкани и ограничена част от костта. Начинът, по който нараняванията са зараснали, кара специалистите да предполагат, че на мъжа вероятно е била оказвана медицинска помощ.
Това е важна подробност, защото позволява на учените да надникнат не само в биографията на конкретния човек, но и в нивото на медицинската грижа през епохата.
Най-малко осем малки деца в един саркофаг
Една от най-неочакваните находки също идва от саркофаг „Делта“.
Там учените са установили фрагментарни останки от най-малко осем деца, най-малкото на около три месеца, а най-голямото – на около пет години.
На този етап не е известно защо останките им са били положени там и дали децата са били свързани помежду си.
Именно генетичните анализи трябва да дадат повече информация.
Учените ще се опитат да установят пола им, дали част от тях са били деца на една и съща майка и какви роднински връзки е имало между погребаните. www
ДНК анализите няма да дадат отговор с един тест
Предстоят много по-мащабни изследвания.
Планирани са анализ на древна ДНК, радиовъглеродно датиране, изотопни изследвания и нова реконструкция на главата на цар Самуил.
Част от пробите вече са изпратени в специализирани лаборатории в Германия.
Учените обаче предупреждават, че генетичният анализ няма да произведе прост отговор от типа „това е Самуил“ или „това не е Самуил“.
Една от причините е, че костите са били подлагани на консервационна обработка в миналото, което може да усложни извличането и анализа на древна ДНК.
Освен това идентификацията на историческа личност не се основава само на генетиката.
При Самуил учените работят със съвкупност от археологически, антропологични, исторически и генетични данни. Именно комбинацията между тези различни източници може да даде най-надеждна картина.
Ще търсят следи и за произхода
Бъдещите изследвания могат да разкрият много повече от възрастта и роднинските връзки.
Чрез изотопния анализ учените могат да получат информация за храненето, географското придвижване и средата, в която са живели погребаните.
Предвиждат се и сравнения с древни популации от територии, включително Армения и Централна Европа.
Това може да помогне за по-подробното проследяване на произхода и родословието на хората от некропола.
Пълните резултати няма да дойдат скоро
Научният екип предупреждава, че предстои дълга работа.
Според представената информация цялостните анализи могат да отнемат най-малко около три години.
Това означава, че най-интересните отговори тепърва предстоят.
Възможно е изследванията да дадат нова информация за роднинските отношения между погребаните, начина им на живот, произхода им и дори за храната, която са консумирали.
Но още първите антропологични данни разкриват нещо много човешко зад историческия образ на цар Самуил – владетел, който вероятно е живял със сериозни физически ограничения и болка, но въпреки това остава една от най-значимите фигури в средновековната българска история.
