Мира Радева с шокиращо признание: Когато бях на 9, преживях сексуално насилие от трима мъже

- Имаше ли за вас тежки физически предизвикателства в играта?

- Не, нямаше. Всичко беше прекрасно, чувствах се много добре. За моята възраст съм изключително стегната и спортна. Ходя по планините, дори наскоро за първи път участвах в планински маратон. Обичам новите предизвикателства, вдъхновявам се от тях. Не съм от типа хора, които, след като са се пенсионирали, си стоят вкъщи и се утешават със спомени за стари преживявания.

- Мнението ви за другите участници и за водещия Владо Карамазов?

- Участниците и атмосферата бяха прекрасни. Повечето състезатели не ги познавах, просто ги бях виждала на екран. Беше ми интересно да се срещнем лично и да си говорим. Първоначално се ориентирах към тези, които са по-близо до моите години. На 67 бях най-възрастната участничка, но успях да намеря общ език с почти всички. Владо Карамазов е много сладък, душа човек.

- Като социолог чувствате ли се комфортно във форматни предавания?

- Аз съм може би единственият човек със сериозна професия, който е приемал подобни предизвикателства. Това тръгна от продуцента Радо Тушев. Навремето той ме покани като коментатор в „Биг Брадър”, което много ми хареса. Хората от моята среда казваха, че шоуто е глупост и не могат да го гледат, а аз им обяснявах, че за мен като социолог предаването в интересно, защото могат да се наблюдават отношенията в затворено пространство, което изкарва други страни от характера. Впоследствие Радо ме покани и в „Байландо”. Съгласих се да пея и да танцувам, въпреки че никога не бях правила това на сцена. За съжаление, не случих на партньор и ми остана някакво огорчение. Хубавото е, че разбрах, че мога да пея, но нямам техника с микрофона, „Байландо” ме стимулира и щом приключих участието си, започнах да вземам уроци по вокално майсторство. Това отвори нова страница в живота ми – пеене, създаване на клипове, работа като актриса. След време минах и през „Черешката на тортата" и „ВИП Брадър".

- Когато сте участник във форматно предаване, коя черта от характера ви се стремите да не излиза наяве пред камерите?

- Няма такава черта от характера ми, която да се опитвам да прикрия. Хората изключително рядко говорят за чувствата си, за раздели, разочарования и болки. В повечето случаи гледат да се скрият някъде и да ближат раните си, което не смятам за правилно. Последните събития около мен – раздялата ми с Иво и публикацията ми в социалната мрежа за случилото се, показват, че по природа съм изключително честна – както пред себе си, така и пред другите. Като жена и публична личност искам да заразявам всички да говорят открито.

- В какво ще вложите хонорара от „Traitors: Игра на предатели“?

- Напоследък най-голямото удоволствие ми е да хукна нанякъде. Голяма свобода има в това да опознаваш света с едни маратонки, малка раничка и една банкова карта. Това искам да правя до края на живота си. Първо обикалях България, сега с приятелка ходим из странство. Мечтаем си за португалското Камино. Ще видим дали скоро няма да се пуснем и в това предизвикателство...

- Много ли сте били предавана в живота си?

- Минавала съм през много тежки житейски ситуации. В живота на всеки човек има моменти, когато е на кръстопът и трябва да избере на кого да бъде по-верен – на себе си или на друг. Била съм така, когато се разделих с бащата на децата ми. Взех решението да си тръгна, разбирайки, че повече не мога да продължавам с този човек, който краде от собственото ми време и ме води там, където не искам да отивам. Имаше моменти, в които толкова се беше стеснила собствената му жизнена перспектива, че имах чувството, че ме тика дори към гроба и за нищо повече не мога да мечтая с него. Разделяйки се със съпруга ми, със сигурност го предадох, но не предадох себе си. И историята с раздялата ни с Иво е нещо подобно. Той иска да изживее усещането да има собствени деца. Не мога да му се сърдя за това.

-В какво точно виждате предателството на Иво към вас?

- Това, че години наред е крил от мен. От друга страна, така е разбирал дълга си. Смятал е, че постъпи ли по друг начин, ще предаде себе си. Дори не му се сърдя. Той просто е останал верен на себе си и на желанието си да има свои деца. Предателството му е, че ме лъга дълго. Сигурно и Иво си има своето оправдание, че не ми е казал. Според мен той се е подсигурявал.

- Прощавате ли предателства?

- Да, прощавам на момента, за да освободя душата си от омразата. Не мога и не искам да мразя. Това е разрушаващо личността чувство и ако човек му се отдаде, зачерква себе си. Най-важното в живота е любовта, а антипод й е безразличието.

- Готова ли сте за нова любов?

- Не, не и не! Нямам вече желание. Смятам, че ми е минало времето за това. Искам занапред да правя други неща, а не любов.

- Случвало ли ви се е да съжалявате за вашата откровеност?

- Не, никога. Дори животът ми е посветен на това да накарам хората да не се крият, да бъдат честни и открити. Свободата е да бъдем себе си. Не може да ни харесва да правим любов, а да не говорим за физическата близост. Това е нещо, което съм обсъждала с децата си още докато бяха малки. Помежду ни няма теми табу. Коментирала съм с тях човешките отношения и интимността, защото когато бях на 9 години, за съжаление, съм търпяла сексуално насилие.

- Разкажете за сексуалното насилие, на което сте станали жертва на 9…

- Случи се с трима мъже. Не съм била изнасилена, но бях неправомерно и некоректно докосвана, опипвана и целувана. Бях още дете, едва на 9 години и не знаех как да реагирам. Изпитвах вина, чувствах, че трябва да се скрия някъде. Първият мъж, който ми посегна, беше моят ръководител в състава по художествено слово в Пионерския дом. Беше зрял мъж, около 40-годишен. Отидох веднъж преди другите деца, а той ме притисна до вратата и започна да ме целува, както се прави с любовница. Изпаднах в шок, притесних се, че се случва нещо нередно, но не го разбирах. Бях убедена, че е правил това и с останалите деца, но след години разбрах, че е било само с мен. Другите двама мъже, които ми посегнаха бяха семейни приятели и родителите ми ги приемаха много добре – единият беше партньор по табла на татко. Знаеха кога нашите не са си у дома, идваха когато бях сама. Бях на 9 и нито можех да ги изгоня, нито да не ги пусна в жилището. В един момент – на 10-11 години, успях да се защитя от тези нежелани техни ласки.

- Кога споделихте на родителите си за посегателствата над вас?

- На 12-13 г. Майка и татко изживяха най-тежкия момент в живота си. Двамата им приятели усетиха студенината на родителите ми и веднага се оттеглиха.

- На 67 доволна ли сте от размера на пенсията си?

- Да, позволява ми да се чувствам свободна. Пенсията ми е добра и не се налага да работя. Двойно съм се осигурявала. Имах частна фирма, а бях и доцент в Пловдивския университет. Нямам нито ден пропуснат стаж. След като се пенсионирах продължих да работя до 65-годишна възраст като преподавател. Не мога да стоя, без да върша нещо.

- След раздялата ви с Иво каква ще е съдбата на ресторанта ви „Сладко и солено“ в с. Бели Искър?

- През 2020 г. реших, че хората трябва да разберат за това красиво място в сърцето на Рила планина. Бели Искър в най-близкото село до връх Мусала. Започнахме да правим фестивали и да го популяризираме. С годините осъзнах, че в препиване от пусто в празно, защото, докато не се родят местни инициативи, нищо не става. Когато се отказах от бизнеса със социологическите проучвания, започнахме да даваме две къщи за гости. Впоследствие направихме и ресторанта, като идеята ми беше да го поддържаме няколко години, а след това да го предам в ръцете на някой от местните. Да, ама никой не го пожела. Изтече договорът с РПК и оставих ресторанта на Иво. Той въртеше заведението в последните години. Сега, след раздялата ни, не знам какво ще се случи, но аз няма да се занимавам. Имам други творчески планове и желания за пътешествия.

- При преходите ви из планините бил ли е застрашаван животът ви?

- В „Любовен роман” съм описала една такава ситуация. Вторият ми тежък случай беше през юли 2023-та, когато правех прехода Ком - Емине само с кучето ми Леа. Включила съм историята в новата книга, върху която работя. Имаше тежка буря със суграшица, дъжд и вятър. В един момент изчезна пътеката, по която вървяхме. За моя изненада, проработи джипиесът ми и това ме спаси.

- Имали ли сте падания, контузии?

- В планината не съм имала, но преди време паднах в центъра на Пловдив. Не обърнах внимание тогава. След 2 години започна да ми отича коляното и се консултирах с д-р Точков, който ми каза, че съм си скъсала менискус. Приеха ме в болница за операция и в момента, в който обличах робата, видях белега на крака си. Едва тогава си спомних за падането в града под тепетата. Два месеца след хирургичната интервенция нямах никакъв проблем, бях напълно възстановена. Година след това обаче паднах върху същото коляно на асфалтов път на прохода Петрохан. Д-р Точков ме успокои впоследствие, че имам само възпаление на костта. С 5-дневно лечение се оправих.

- Кога планувате да излезе втората ви книга?

- Започнала съм я преди 5 години. През това време издадох „Любовен роман”, който дълго отлежаваше, тъй като се опасявах да не би някои хора да се разпознаят и разсърдят. Сложих началото на книгата „Странници”, когато преминах за 2 седмици от връх Ком до нос Емине по билото на Стара планина с непознато момче Симеон Борисов. Младежът е на годините на дъщеря ми и има смайваща житейска история. В новия роман съм изправена пред предизвикателството да преживявам живота на герои, които не познавам. Към момента 2/3 от ръкописа е завършен, но преди да сложа финала, искам да се видя със странниците от Варна, за които пиша. Дано да съм готова до края на 2025-а.