Години след първата си среща с рака и след три онкологични диагнози Нана Гладуиш признава, че страхът от болестта не си е отишъл. Напротив – всяко контролно изследване връща тревогата с пълна сила, а часовете преди срещата с лекаря се превръщат в едни от най-тежките моменти за телевизионната водеща.
В откровен разговор Нана разказва, че всяка година преминава през задължителен ядрено-магнитен резонанс.
„Всяка година си правя ядрено-магнитен резонанс. При мен е задължително. И всеки път изпадам в жестоки кризи. Рева пред болницата, треперя, моля хора да ми подписват документите, да ми държат ръката. Буквално съм развалина, докато не се срещна после с лекаря, който ми казва, че всичко е наред. Много е тежко“, споделя тя.
Това признание показва страна от живота след онкологично заболяване, която често остава невидима – дори когато лечението е приключило и резултатите са добри, страхът от рецидив може да остане за години.
Първата диагноза идва, когато е едва на 38 години
През 2012 г. Нана Гладуиш чува за първи път диагнозата рак на гърдата. Тогава е само на 38 години и има малко дете.
Случаят ѝ се оказва нетипичен, а самата тя признава, че в първите месеци започва да търси истории на други хора, преминали през същото изпитание.
„Когато преди 13 години получих моята диагноза, тя се оказа много нетипична. Аз имах метастази, но нямах първично огнище. Това не беше класически случай на рак на гърдата“, разказва Нана.
В началото историите на хора, успели да преминат през болестта, ѝ дават надежда.
Но една конкретна история я разтърсва.
„Тогава аз влязох да чета и видях примери на хора, които са оцелели. Това много ме надъха, докато не прочетох за една дама, която дълго време се беше борила с рак на гърдата, че е починала. Тогава това ме срина. Защото ние всички имаме нужда от добрия пример“, признава тя.
Болката я кара да създаде „Една от 8“
След собствената си битка Нана решава да превърне личния си опит в подкрепа за други жени.
Така се ражда фондация „Една от 8“, която започва да помага на жени с рак на гърдата и на техните семейства – не само с информация, но и с емоционална подкрепа в един от най-трудните моменти в живота им.
Работата с пациентки обаче носи и тежка емоционална цена.
През годините Нана губи много хора, които е познавала покрай фондацията.
„Най-голямата ми трудност, откакто стартирах „Една от 8“ за тези 13 години, са хората, които загубих. Много са. И след това продължаваш много, много трудно. Загубихме много хора, включително хора, които работеха за фондацията“, признава тя.
Ракът отнема и най-близки хора от семейството ѝ
Онкологичните заболявания оставят тежка следа и в семейството на Нана.
Баща ѝ умира от рак на белия дроб, а майка ѝ си отива след тежко протичане на болестта на Алцхаймер.
Още по-болезнена се оказва загубата на сестра ѝ Мартина.
Двете сестри преминават през битки с онкологични заболявания в един и същ период, но през декември 2023 г. Мартина губи живота си.
За Нана това се превръща в поредното тежко доказателство, че когато един човек получи онкологична диагноза, последствията не засягат само него.
„Диагнозата е много тежка не само за пациента, но и за близките му“, казва тя.
Втора диагноза и нова битка
През 2017 г. Нана е диагностицирана с рак и на другата гърда.
Следват ново лечение, решения за здравето ѝ и превантивни операции, които трябва да намалят бъдещия риск.
С годините медицинските прегледи стават част от ежедневието ѝ, но това не означава, че емоционалното напрежение намалява.
Именно затова признанието ѝ за ежегодните изследвания звучи толкова силно – човек може да е минал през множество процедури и въпреки това всяко ново изследване отново да събужда същия страх.
Трета онкологична диагноза
В началото на 2026 г. Нана споделя, че е получила и трета онкологична диагноза – този път рак на кожата.
Заболяването е открито при преглед на сравнително малко кожно образувание.
Този случай отново насочва вниманието към значението на профилактичните прегледи и наблюдението на всяка необичайна промяна по кожата.
За Нана новината означава още един тежък епизод след всички преживени изпитания.
Но въпреки страховете си тя продължава публично да говори за профилактиката, ранното откриване и необходимостта пациентите да получават достоверна медицинска информация.
„Пращаха ме за чайове, корени и компреси“
Една от темите, за които Нана говори най-категорично, са съмнителните „лечения“, които болни хора често получават като съвет от хора без медицинска подготовка.
След като разкрива първата си диагноза публично, тя започва да получава множество предложения за алтернативни методи.
„Когато говорих за моята диагноза в медиите, нямаш представа какво се изсипа. Пращаха ме за чайове, за корени, за нокти...“, разказва телевизионната водеща.
Тя си спомня и случай от „Съдебен спор“, когато жена я уверявала, че е излекувала рак на гърдата с компреси с риванол.
Още по-тежък е друг случай, който Нана е наблюдавала отблизо.
„Виждала съм жена с 6-годишно дете как отива на врачка и тя ѝ казва в никакъв случай да не ляга под ножа, в никакъв случай терапия. Мъжът ѝ ходи в Куба, носи скорпиони, инжекции... Жената почина накрая“, споделя тя.
Именно такива истории са сред причините Нана да настоява решенията за лечение да се вземат с онколози и други медицински специалисти, а не въз основа на случайни съвети.
Страхът остава, но и надеждата
След три диагнози, множество операции, загуби в семейството и години работа с онкологични пациенти Нана не представя преживяното като героична история без страх.
Тъкмо обратното – признава открито колко уязвима се чувства преди всеки контролен преглед.
Но същевременно продължава да минава през необходимите изследвания.
А нейното послание остава ясно: страхът може да присъства, но не бива да бъде причина човек да отлага профилактиката или да заменя доказаното лечение с обещания за „чудодейни“ методи.
Важно медицинско уточнение: тревожността преди контролни изследвания е добре познато явление сред хората, преживели рак, и често се нарича „scanxiety“. При силен или продължителен страх може да помогне разговор с лекуващия екип, психолог или психоонколог. Алтернативни методи като билки, компреси, „лечебни“ инжекции и други недоказани практики не бива да заменят онкологично лечение, назначено от лекар.
