След тържественото връщане в България на останките, приписвани на цар Самуил , в социалните мрежи в Република Северна Македония се появи крайна теза, че страната ни всъщност е получила „ кости от маймуна “ или дори от праисторически човек. Няма представени научни доказателства, които да подкрепят подобно твърдение.
На 3 октомври Гърция официално предаде на България тленните останки, смятани за тези на цар Самуил, след десетилетия преговори между двете държави. Церемонията се състоя в Музея на византийската култура в Солун, а по-късно останките бяха пренесени в София и положени в базиликата „Света София“.
Откъде идва версията за „маймуната“
Според публикацията на „Телеграф“ твърденията за „шимпанзе“, „маймуна“ или „първобитен човек“ се разпространяват основно в социални мрежи и маргинални онлайн среди в Северна Македония.
Целта им е да поставят под съмнение автентичността на върнатите останки и да представят церемонията в София като политически спектакъл.
Но към момента няма публично представено научно изследване, което да показва, че костите са животински.
Затова подобно твърдение не може да бъде представяно като факт.
.jpg)
Снимка: Телеграф
Как са идентифицирани останките
Останките са открити през 60-те години на ХХ век от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос при разкопки в базиликата „Св. Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро.
Българското Министерство на културата официално посочва, че именно там са намерени останките, които от десетилетия се свързват с цар Самуил.
Приписването им на владетеля е направено чрез съчетаване на няколко обстоятелства – мястото на погребението, историческия контекст, антропологични особености и травма на лявата ръка, която се съпоставя с сведенията за раняването на Самуил при битката при Сперхей.
Това обаче не е същото като абсолютна идентификация чрез директно ДНК сравнение с безспорно установен негов родственик.
Затова и международни медии като AFP използват по-предпазливата формулировка „останки, за които се смята, че са на цар Самуил“.
Предстоят още изследвания
След пристигането им в България беше съобщено, че останките ще бъдат подложени на допълнителни изследвания у нас и в чужбина.
Това е важна подробност, защото означава, че научната работа по тях не приключва с официалната церемония.
Следователно най-коректната формулировка към момента е:
- останки, идентифицирани и традиционно приемани като тези на цар Самуил, чиято автентичност ще продължи да бъде изследвана.
53 църковни ценности заминаха за Гърция
В рамките на договореността България предостави на Гърция 53 църковни ценности, съхранявани досега в Националния исторически музей.
По други официални данни те са описани под 48 инвентарни номера, което обяснява защо в различни публикации се срещат и двете числа.
Споразумението е представено от българската страна като реципрочно предоставяне за съхранение на исторически артефакти и реликви.
Вселенската патриаршия очаква процесът да продължи
След размяната Вселенската патриаршия приветства връщането на църковните предмети и даде сигнал, че очаква още подобни стъпки.
В нейна позиция сегашното предаване е определено като начало на по-широк процес по връщане на ценности, изнесени от църковни средища в Северна Гърция преди повече от век.
Гръцкият министър на културата Лина Мендони също заяви, че разговорите по темата продължават. Българският министър Евтим Милошев обаче подчерта, че конкретното споразумение е ограничено до вече извършената размяна и няма скрити договорености за нови партиди ценности.
Историческият спор не оправдава фалшиви твърдения
Темата за Самуил традиционно поражда силни спорове между историографските школи в България и Северна Македония.
Но това не означава, че всяко твърдение в социалните мрежи има еднаква тежест.
Версията, че България е получила „кости от шимпанзе“, не е подкрепена с доказателства и към момента трябва да бъде разглеждана като неподкрепено пропагандно твърдение.
Също толкова важно е обаче да не се преувеличава сигурността на обратната теза. Научно коректно е да се казва, че останките са приписвани на цар Самуил въз основа на археологически, исторически и антропологични данни, а окончателната степен на сигурност зависи от бъдещите изследвания.
