Целият свят сякаш спря на пауза, когато през 2020 година започна пандемията от коронавирус. Тя не само отне хиляди животи, но и удари по много бизнеси и промени завинаги света, в който живеем.
От началото на пандемията от Ковид-19 през януари 2020 г.
Въпреки че заболяването засяга основно дихателната система, последните проучвания показват, че може да доведе и до проблеми в други части на тялото, особено в сърдечносъдовата система.
Ново изследване установява, че хората, които са прекарали коронавируса, имат по-твърди артерии в сравнение с тези, които никога не са били заразявани. Учените смятат, че това втвърдяване на артериите може да причини ранно съдово стареене с до 5 години. „От самото начало на пандемията учените осъзнаха, че SARS-CoV-2 не е просто респираторен вирус, а е способен да предизвика остри сърдечносъдови усложнения и директно да инфектира съдовите клетки.
Наблюдаван е повишен риск от сърдечносъдови събития като миокарден инфаркт и инсулт които могат да бъдат предотвратени, ако някои неагресивни промени, като например повишена артериална скованост, бъдат открити рано и навреме", казва проф. д-р Роза Мария Бруно, доктор по медицина и фармакология в Университета Париж Сите във Франция.
Като водещ автор на публикуваното наскоро в European Heart Journal проучване, тя установява силно втвърдени артерии при прекаралите коронавирусна инфекция пациенти. Това увеличение на артериалното сковаване се наблюдава повече при жените, отколкото при мъжете, и повече при хора с дълъг синдром. Учените смятат, че това състояние ще причини ранно съдово стареене, при което съдовата система става значително по-стара от биологичната възраст на човека с до пет години.
За това проучване изследователите анализирали медицински данни от около 2390 души от 16 различни страни. Участниците в проучването били категоризирани като имащи КОВИД, но не хоспитализирани, хоспитализирани с инфекцията в общо отделение, хоспитализирани в интензивно отделение и непреболедували.
В края на проучването учените наблюдавали, че участниците и в трите групи, включително тези с лек КОВИД, са имали по-твърди артерии от тези, които никога не са били заразявани с инфекцията. Колкото по-твърди са артериите, толкова по-висока е съдовата възраст на човека. Артериите на хора, носители на болестта, са по-твърди от очакваното въз основа на тяхната възраст и наличието на други фактори, за които е известно, че състаряват артериите - кръвно налягане, диабет, тютюнопушене и затлъстяване.
Това означава, че инфекцията е най-вероятната причина за това ускорено стареене на съдовете. Резултатите са установени по-често при жените, отколкото при мъжете, и при участници с дълъг синдром. „Вече знаехме, че жените са по-склонни от мъжете да преживеят дълъг ковид, въпреки че е по-малко вероятно да умрат от остро протичане на инфекцията. Една от причините за разликата между жените и мъжете са разликите във функцията на имунната система.
Жените развиват по-бърз и силен имунен отговор който може да ги предпази от острите последици от болестта. Същият този отговор обаче може да увеличи увреждането на кръвоносните съдове след първоначалната инфекция и да бъде причина за персистиращи симптоми, характеризиращи дълъг ковид. Жените, които са имали продължително заболяване, не само имат по-стари от очакваното артерии, но и рискът от миокарден инфаркт и инсулти в бъдеще при тях е значително повишен“, категорична е проф. Бруно.
„Оценихме съдовата възраст на човек с устройство, което измерва колко бързо вълна от кръвно налягане се движи между каротидната артерия (във врата) и бедрените артерии (в краката), мярка, наречена PWV. Колкото по-високо е това измерване, толкова по-твърди са кръвоносните съдове и толкова по-висока е съдовата възраст на човек“, обяснява проф. Бруно.
