Цар Фердинанд стои непогребан в чужда държава вече 74 години!

вход през zajenata.bg
За Жената
Любопитно
Цар Фердинанд стои непогребан в чужда държава вече 74 години!
68936
Източник: bgdnes.bg
Цар Фердинанд стои непогребан в чужда държава вече 74 години!

Една от емблематичните личности в историята, цар Фердинанд , все още не е намерил покой след смъртта си, защото тялото му така и не е погребано в България , въпреки посмъртното му желание. Вече цели 74 години тленните останки на българския владетел се намират в саркофаг в Германия.

Фердинанд с Александър Малинов

Фердинанд, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България / Снимка: Димитър Русейски (1882-1948)

Тялото му е оставено до саркофазите на родителите му в църква в германския град Кобург

Тялото на цар Фердинанд стои непогребано в чужда държава вече 74 години.

Това потвърди пред вестника уважаваният историк проф. Пламен Павлов. В дните на траур и погребението на британската кралица Елизабет II родни историци зоват да върнем тленните останки на монарха от Германия в нашата страна и да организираме достойно погребение на цар Фердинанд.

Днес си спомняме за него и в деня, в който честваме 114 години от обявяването на независимостта на България. На 22 септември 1908 г. именно Фердинанд подписва манифеста за независимост и е обявен за цар на българите.

цар Фердинанд портрет

Монархът е начело на България в продължение на 31 години

Монархът умира на преклонната 87-годишна възраст в дома си в центъра на германския град Кобург. Царят издъхва на 10 септември 1948 г., като по това време вече е надживял смъртта на двамата си синове - цар Борис III и княз Кирил Преславски, и края на династията в България.

След капитулацията на България в Първата световна война цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуска страната. Въпреки желанието му той никога повече не е допуснат да се завърне в България. А това е човекът, който управлява страната ни в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава.

На смъртния си одър Фердинанд отправя емблематични думи към адютанта си - генерал Петър Ганчев: "Кога заминаваме за България?". Въпросът му не е случаен, приживе царят е искал да бъде погребан в любимата си България. Затова и ковчегът му е бил само временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, непосредствено до саркофазите на неговите родители - принц Август фон Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска.

цар Фердинанд ковчег

Ковчегът на царя, положен в криптата на църквата "Св. Августин"

Временното решение за тленните останки се превръща в 74-годишното изгнание. С идването на комунистическата власт в България пренасянето на тялото на монарха се превръща в мисия невъзможна. "Истина е, че тялото на цар Фердинанд продължава да стои непогребано в църква в Германия. Едва ли някой вярва, че след 1944 г. е имало дори и минимална възможност тленните останките на монарха да бъдат върнати у нас. През годините подобна идея винаги е била в риск да бъде политизирана и трябвало да се подхожда повече практично. Монархът е имал воля да бъде погребан в България, която мисля, че трябва да бъде изпълнена. И това се споделя от мои колеги историци. Първата възможност е била след 1989 г., но това не се е случило. За мен е трудно обяснимо защо по времето, когато Симеон Сакскобургготски (бел. ред. - внук на Фердинанд) беше премиер, това също не се случи. Предполагам, че не е искал с подобно действие да измести фокуса от управлението си", коментира пред "България Днес" Павлов.

Историкът е категоричен, че личността на Фердинанд не бива да бъде демонизирана, като през комунизма е имало целенасочена пропаганда срещу него. "Да, Фердинанд е имал грехове, но и заслуга за държавата ни. Включването на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз (бел. ред. - военно-политически блок между Германската империя, Австро-Унгария и Кралство Италия) се дължи предимно на геополитиката. Страната ни буквално не е имала избор. Фердинанд не е зъл демон. Той отлично е познавал чувствата на народа ни и е имал активна позиция за освобождението на Македония. Един модерно мислещ човек. И съдбата на тленните му останки не бива да бъде пренебрегвана", каза още Павлов.

Професорът сподели общото мнение, че остават незнайни голяма част от гробовете на българските владетели. Един от малцината е княз Александър I Български, който умира в Австрия на 23 октомври 1893 г. след неуспешна операция на апандисит, но според желанието му останките му са пренесени в София. Погребан е с почит на 3 януари 1898 г. в мавзолей в центъра на столицата.

През 1972 г. в църквата "Свети Четиридесет мъченици" във Велико Търново е открит гроб на висш аристократ от Второто българско царство. Въпреки нестихналите и до днес научни спорове дали това погребение може да се отнесе към личността на цар Калоян, мощите биват пренесени с държавни почести до реставрираната църква. Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести на 19 април 2007 г. "Спорът за гроба на Калоян продължава и до днес. Моето лично мнение е, че това е Калоян, но не царят, а висш болярин със същото име. Затова и не мисля, че може да го посочим като гроб на български владетел", изрази позиция Павлов.

Съпругата му Мария-Луиза е положена в Пловдив Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса и първа съпруга на цар Фердинанд. От брака си двамата имат 4 деца: цар Борис III (1894-1943), княз Кирил Преславски (1895-1945), княгиня Евдокия (1898-1985) и княгиня Надежда (1899-1958).

Мария-Луиза Пармска

Мария-Луиза Бурбон-Пармска ражда 4 деца от Фердинанд

Мария Луиза умира на 30 януари 1899 г. вследствие на разклатеното си здраве, както и на пневмония, ден след раждането на четвъртото си дете - княгиня Надежда. Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор Томазо Джентиле и под него са изписани последните й думи към Фердинанд: "Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България". Саркофагът е положен в катедралния храм "Свети Лудвиг" в Пловдив.

Орнитолог, ботаник и любител на автомобили Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското орнитоложко дружество.

Лобните места на хан Кубрат и цар Ивайло са в чужбина

Тленните останки на български владетели продължават до ден днешен да лежат в чужди земи. "Преди години заедно с покойния проф. Божидар Димитров имахме идея да пренесем в България пръст от лобните места в чужбина на български владетели. Трябваше да ги съберем на едно място, но не се случи", коментира Павлов.

Украинското село Мала Перешчепина в днешна Украйна се счита за последното земно място на хан Кубрат. През 1912 г. край населеното място случайно е открито голямо съкровище, съдържащо около 800 предмета, много от тях златни (25 кг) и сребърни (50 кг). Сред тях има два златни пръстена на името на Кубрат. Перешчепинското съкровище в момента е в Ермитажа в Санкт Петербург.

Лобното място на цар Ивайло е край днешния румънски град Исакча, който до XIX век носи старото българско име Облучица. Там той е посечен в двора на татарския хан Ногай. В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира 3 дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата "Свети Георги" в Старо Нагоричане - село, което днес се намира в Северна Македония.

Легенда разказва, че останките на Цар Георги-Тертер I (1280-1292) са в България, но не са открити. В края на живота си се замонашил в една от килиите на Ивановските скални манастири и завършил там живота си.

Костите на Самуил гният в Гърция

Най-тежка за българите може би е съдбата на цар Самуил. През 1969 година гръцкият археолог, професор Николаос Муцопулос, прави разкопки в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро и в десния му край открива четири богати погребения, три от които ограбени още през Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на Първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.

Антропологичните изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Антрополозите разкриват още, че лявата лакътна кост е била счупена и зараснала накриво под ъгъл 140 градуса. Широко популярна история гласи, че тленните останки на царя се намират в лабораторията на гръцкия професор в Солун. А Гърция е готова да направи размяна за костите, ако получи няколко стари византийски ръкописа, които сега се намират в България.

Преди 7 години вестник "България Днес" поде кампания "Да си върнем цар Самуил". В поредица публикации от страниците на вестника дадохме думата на хора, които от години работят за тази кауза - проф. Николай Овчаров, двукратния олимпийски шампион Боян Радев, покойния директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, историка Пламен Павлов и други. Беше сформиран инициативен комитет от изявени в своята област българи. Те поставиха въпроса за връщането на Самуил в родината пред президентството, Народното събрание и Министерския съвет. Тези институции са длъжни и сега да потърсят съдействие от властите в Гърция на най-високо ниво.

Дай твоята оценка:
5 от 1 гласа
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft