Шест години след началото на пандемията от COVID-19 въпросът как точно се е появил вирусът SARS-CoV-2 продължава да предизвиква остри научни и политически спорове.
Темата отново излезе на преден план след изслушването на д-р Антъни Фаучи пред Комисията по вътрешна сигурност и правителствени въпроси към Сената на САЩ на 29 юли 2026 година. Бившият директор на Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания многократно се позова на Петата поправка на американската конституция и отказа да отговори на повече от 100 въпроса.
Случилото се коментира в предаването „Тази сутрин“ на bTV микробиологът проф.
Фаучи се позовал многократно на Петата поправка
По време на изслушването американските сенатори поставили въпроси за произхода на вируса, финансирането на научни проекти в Китай, комуникацията на здравните институции и мерките, предприети в началото на пандемията.
„На практика на всеки въпрос той се позоваваше на Петата поправка на Конституцията на САЩ, която дава право човек да не дава показания, ако те могат да го уличат“, обясни проф. Кантарджиев.
Петата поправка защитава свидетелите от това да бъдат принуждавани да дават показания, които могат да бъдат използвани срещу тях в наказателно производство. Самото позоваване на нея не представлява признание за вина.
Според Фаучи изслушването е било част от дългогодишна политическа кампания на председателя на комисията сенатор Ранд Пол, който настоява той да бъде разследван и съден. Демократите в комисията също определиха процедурата като политически мотивирана, докато републиканците обявиха, че отказът от отговори пречи на установяването на истината.
Финансирал ли е институтът на Фаучи проекти в Ухан
Една от основните теми на изслушването била дали оглавяваният в миналото от Фаучи Национален институт по алергии и инфекциозни заболявания е подпомагал финансово изследвания на коронавируси в китайския град Ухан.
Проф. Кантарджиев подчерта, че международното научно сътрудничество и финансирането на чуждестранни лаборатории не са необичайна или непременно нередна практика.
По-същественият въпрос според него е дали сред подкрепяните проекти е имало експерименти, при които свойствата на вирусите са били променяни, за да се проучи доколко могат да станат по-заразни или по-опасни за хората.
Такива изследвания често се обсъждат с термина „gain of function“, или придобиване и усилване на определени функции. Поддръжниците им твърдят, че те помагат на науката да предвижда бъдещи заплахи и да разработва лекарства и ваксини. Критиците предупреждават, че носят сериозни рискове, ако не се извършват при най-високи стандарти за биосигурност.
„Не смятам, че някой е искал да създаде биологично оръжие“
Според проф. Кантарджиев евентуалният лабораторен произход на вируса не означава непременно, че той е бил разработен умишлено като оръжие.
„Не смятам, че някой е искал умишлено да създаде биологично оръжие или да предизвика пандемия. Но прекомерният научен интерес понякога може да доведе до опасни последствия“, коментира микробиологът.
Той припомни, че още преди появата на COVID-19 са публикувани изследвания на коронавируси, откривани при прилепи, включително експерименти с цел да се установи дали определени вируси могат да се приспособят към човешки клетки и да причинят заболяване.
Позицията му е, че при лабораторен сценарий по-вероятно би било да става дума за инцидент, нарушение на протоколите или неволно заразяване, а не за преднамерено разпространение.
„По-скоро става дума за лабораторна грешка или пропуск, отколкото за умишлени действия. Това обаче не прави ситуацията по-малко тревожна. Именно затова подобни изследвания трябва да бъдат напълно прозрачни“, смята проф. Кантарджиев.
Произходът на вируса все още не е доказан категорично
Твърдението, че SARS-CoV-2 е излязъл от лаборатория, остава хипотеза, а не окончателно установен научен факт.
Световната здравна организация посочва, че наличните данни не позволяват категоричен отговор. В доклада си от 2025 година нейната независима експертна група заяви, че всички основни възможности трябва да останат предмет на проучване – както естественото предаване от животно на човек, така и евентуален лабораторен инцидент.
Голяма част от публикуваните научни анализи подкрепят като по-вероятен сценария за естествено преминаване на вируса от животни към хора, но липсата на достъп до част от първичните данни от Китай пречи на окончателното изясняване на случая. Няма и убедително доказателство, че вирусът е бил създаден чрез целенасочено генно инженерство.
Затова е важно да се прави разлика между лабораторна манипулация, случайно изпускане на естествен вирус, неволно заразяване на изследовател и умишлено създаване на биологично оръжие. Това са различни сценарии и за нито един от тях все още няма общоприето окончателно доказателство.
Спорът за маските и изгубеното обществено доверие
Друга тема, коментирана от проф. Кантарджиев, е противоречивата комуникация на здравните власти относно предпазните маски в първите месеци на пандемията.
В началото представители на американските здравни институции заявяваха, че широката общественост няма нужда масово да използва медицински маски. По-късно препоръките бяха променени, когато стана по-ясна ролята на безсимптомното разпространение на вируса и производството на предпазни средства се увеличи.
Според проф. Кантарджиев първоначалното омаловажаване на ползата от маските вероятно е било свързано и с острия недостиг на защитни средства за лекари и медицински сестри.
„Това може да е било продиктувано от реален недостиг, но когато кажеш на обществото нещо, което не е вярно, впоследствие доверието се губи и последствията са много сериозни“, заяви той.
По думите му дори когато една институция се опитва да защити здравната система, подвеждащото или непълно послание може да има дълготрайни последици. След като хората установят, че част от първоначалната информация е била неточна, те започват да се съмняват и в последващите препоръки.
Научната прозрачност остава ключовият въпрос
Изслушването на Антъни Фаучи отново показа колко силно политизиран остава дебатът около пандемията.
Отказът му да отговаря на въпросите не доказва, че е участвал в прикриване на информация или че вирусът е излязъл от лаборатория. В същото време липсата на пълна прозрачност, непредоставените първични данни и противоречивите послания на институциите продължават да подхранват съмненията.
Проф. Кантарджиев защити тезата, че евентуална лабораторна връзка трябва да бъде разследвана открито, без автоматично да се приема, че става дума за умишлено създаване на вируса.
Шест години след първите случаи най-точният извод остава, че произходът на SARS-CoV-2 не е доказан окончателно. Именно затова научните изследвания, международното сътрудничество и работата с опасни патогени трябва да бъдат подчинени на ясни правила, строг контрол и максимална прозрачност.
