Кало остана вечна не само заради рисуваното си изкуство, но и заради автентичните си думи, които остават писмен урок за любовта и болката.
И до днес Фрида Кало е една от най-големите застъпнички за правата на жените. Тя е израснала в женска среда, редом с трите си сестри, майка си и баща си.
По-късно тя се записва в едно от водещите училища в Мексико, когато се заражда интересът ѝ към политиката. Скоро се присъединява към „Комунистическата партия“, ставайки неин лоялен член и убеден активист. Поради тежка пътнотранспортна катастрофа с автобус, довела до фрактури на гръбначния стълб и таза, тя започва редовно да рисува в „Синята къща“ (La Casa Azul). Това място става семеен дом, където прекарва по-голямата част от живота си – и което сега е музей.
Любовният ѝ живот е особено интересен, могат да се пишат романи за него. Най-голямата и бурна ѝ любов обаче със сигурност си остава Диего Ривера. Те се запознават, когато той идва в училището ѝ, за да изнесе лекция. Това е нетрадиционен брак, белязан от раздяла и едни от най-известните изневери в историята. Развеждат се през 1939 г., само за да се оженят отново само година по-късно.
Въпреки че често е била категоризирана като такава, Фрида Кало никога не се е смятала за сюрреалистична художничка. Кариерата ѝ на живопис постепенно се разраства, а 40-те години на миналия век са особено значимо десетилетие за нея, тъй като е част от множество групови изложби. Като икона на женското творчество и феминизма, Кало остава вечна не само заради рисуваното си изкуство, но и заради автентичните си думи, които остават писмен урок за любовта и болката, съобщава Elle .
- Открийте някои от най-значимите цитати на Фрида Кало по-долу:
- Влюби се в себе си, в живота и едва след това в когото си поискаш.
- Ще бъда с теб, докато ме защитаваш, ще ти говоря така, както ти говориш с мен, и ще ти вярвам, докато ми доказваш.
- Всичко може да има своята красота, дори най-ужасните неща.
- Кой би си помислил, че петната живеят сами по себе си и ни помагат да живеем? Мастило, кръв, миризма... Какво щях да правя без абсурдното и преходното?
Да се ограждаш от собственото си страдание, рискуваш то да те изяде отвътре.
Все още не съм добре и ще се влошавам, но се уча как да бъда сам, а това вече е предимство и малка победа.
Мислех си, че съм най-странният човек на света, но после си помислих - има толкова много хора по света, сигурно има някой като мен, който се чувства странен и увреден по същия начин, както аз. Представям си я и си мисля, че и тя е някъде там и мисли за мен. Е, надявам се, че ако си там и четеш това, знаеш, че е истина - аз съм тук и съм също толкова странен, колкото и ти.
Какво ще правят краката ми, ако имам крила за летене?
Могат ли да се измислят нови глаголи? Искам да ти кажа едно нещо: Аз съм небето , затова крилете ми се разперват безмерно, за да те обичам без мярка... ние сме от една и съща материя, от едни и същи вълни...
