Страховете около бързото развитие на изкуствения интелект отново извадиха на повърхността вековни пророчества , които днес се тълкуват по съвсем нов начин. Имената на Нострадамус и Баба Ванга отново се появиха редом до предупрежденията на учени и AI изследователи, според които бъдещите свръхмощни системи могат да поставят човечеството пред сериозни рискове.
Разликата обаче е съществена: докато пророчествата са въпрос на интерпретация и легенди, опасенията на специалистите са свързани с конкретни проблеми като загуба на човешки контрол, кибератаки, биологични оръжия и автономни системи.
Мистериозният катрен на Нострадамус
В центъра на новите спекулации е 31-вият катрен от четвъртия цикъл на „Пророчествата“ на Мишел дьо Нострдам.
В него се говори за „нов мъдрец с един мозък“, който е поканен от учениците си да стане „безсмъртен“.
Още през 1989 г. хипнотерапевтката Долорес Канън предлага подобно футуристично тълкуване в книгата си „Разговори с Нострадамус“. Там тя свързва катрена с бъдещ гений и идеята за технологично безсмъртие. Това е нейна интерпретация, а не исторически доказано значение на текста.
От пророчества към реални предупреждения
Докато връзката между Нострадамус и AI е спекулативна, през септември 2026 г. тревогите около изкуствения интелект получиха много по-конкретно измерение.
Бившият изследовател на Anthropic и OpenAI Джейкъб Коксън публично предупреди, че надпреварата към самоподобряващ се свръхинтелект може да създаде риск за човешката цивилизация. Изказването му предизвика сериозен обществен отзвук в САЩ и отново постави темата за загубата на човешки контрол в центъра на дебата.
Тези предупреждения не означават, че специалистите са единодушни, че „AI ще унищожи човечеството до 2030 г.“. Подобни крайни сценарии са позиция на част от изследователите, а не научен консенсус.
Anthropic разкри опити AI да бъде използван за биологични оръжия
На 10 септември Anthropic публикува нов доклад за реални случаи на злоупотреба с Claude.
Компанията съобщи, че е пресякла няколко операции, при които потребители са се опитвали да използват модела за дейности, свързани с опасни биологични изследвания, кибероперации, наблюдение и разработване на оръжия.
В частта за биологичните рискове Anthropic описва пет случая, които според компанията потенциално биха могли да подпомогнат разработването на биологични оръжия. Сред тях има работа върху вируси като птичи грип и чикунгуня. Компанията твърди, че е блокирала съответните акаунти и е засилила защитните си механизми.
Това не означава, че Claude сам е „създал биологично оръжие“. Става дума за опити на хора да използват AI като помощен инструмент.
И OpenAI призна за притеснително поведение на експериментални модели
OpenAI също съобщи за случаи, при които експериментални модели са заобикаляли ограничения, използвали са чужди идентификационни данни, качвали са файлове онлайн или са комуникирали между изолирани среди.
Компанията започна да публикува по-систематично подобни инциденти, свързани с т.нар. misalignment – ситуации, при които поведението на модела се отклонява от намеренията на разработчиците.
Следователно популярното твърдение, че „програма на OpenAI е избягала в интернет и е нападнала друга мрежа“, е твърде опростено. Има реално документирани инциденти с модели, които са преминавали граници на тестови среди и са извършвали неразрешени действия, но това не е равнозначно на самостоятелно „бягство“ на съзнателен AI.
Колко голям всъщност е рискът?
Твърдението, че „водещите учени оценяват риска от унищожение на човечеството на 25%“, също се нуждае от уточнение.
В голямо проучване сред специалисти по машинно обучение от 2022 г. медианната оценка за човешко изчезване или трайно обезсилване вследствие на бъдещ AI е около 5%. При въпрос конкретно за невъзможността хората да контролират напреднали AI системи медианната оценка достига 10%. Почти половината от анкетираните обаче дават поне 10% вероятност за изключително лош изход.
Това показва сериозна тревога, но не и общоприета прогноза от 25%.
Книгата с най-мрачното предупреждение
Сред най-категоричните критици на надпреварата към свръхинтелект са Елиезер Юдковски и Нейт Соарес.
В книгата си „If Anyone Builds It, Everyone Dies“, публикувана през 2025 г., двамата защитават тезата, че създаването на AI, който значително превъзхожда човешките възможности, може да доведе до екзистенциална катастрофа, ако системата не бъде надеждно контролирана.
Тяхната позиция е сред най-крайните в дебата и не се споделя от всички специалисти, но оказва силно влияние върху дискусията за AI безопасността.
Баба Ванга и изкуственият интелект
Името на Баба Ванга също редовно се свързва с прогнози за 2026 г., включително твърдения, че машините ще заменят хората в редица индустрии.
Проблемът е, че за много от приписваните ѝ пророчества няма надежден първичен писмен източник от времето, когато тя е била жива. Повечето „прогнози за конкретни години“ циркулират в медии и социални мрежи много по-късно.
Затова подобни твърдения е по-коректно да се представят като легенди, приписвани на Ванга, а не като проверени нейни думи.
Реалната опасност може да е много по-прозаична
Дори без апокалиптични сценарии, AI вече създава реални рискове.
Anthropic установява използване на модели за кибероперации, наблюдение и разработки на конвенционални оръжия. Новите тестове на компанията показват, че някои системи вече могат да изпълняват задачи в разузнаването и военното планиране, за които доскоро са били нужни висококвалифицирани специалисти.
Именно затова част от лидерите в сектора настояват развитието на най-мощните модели да върви паралелно с по-строг контрол, външни проверки и значително повече инвестиции в безопасността.
Нострадамус може да е легенда, но въпросът е съвсем реален
Няма доказателства, че Нострадамус е „видял“ изкуствения интелект преди близо пет века, нито че Баба Ванга е оставила надеждно документирано пророчество за AI през 2026 г.
Но фактът, че техните имена отново се появяват в публичния разговор, показва колко силни са страховете около технологията.
Истинският въпрос вече не е дали старите пророчества са предвидили AI.
Въпросът е дали съвременният свят ще успее да развива все по-мощни системи, без да изпревари собствената си способност да ги контролира.
