Аз съм Никита Джонсън ,38-годишна. От 20 години пребивавам в Швеция.
На 18 години, както доста много мои сънародници, успях да се спася в странство - заминах при родителите ми, които живееха в Швеция. Там завърших висшето си образование, запознах се с много добро момче, което стана баща на сина ми. Но в един момент се оказа, че не го обичам. Не можех да си представя да съм в клишето на идеалната съпруга, в идеалния дом. Винаги съм била различна, никога не съм искала да следвам средния път. За мен няма златен стандарт.
Аз съм бунтар. Не съм от хората, които се подчиняват и следват правила. Не търся път, а правя своя път сама. Хората виждат в мен силен характер. Те виждат в мен един идол и много пъти са ми казвали: „Е аз желая да стана като теб. Искам да бъда майка като теб. Жена като теб!". Това е Никита.
Аз съм момичето с татусите. Татусите са моят живот. Да се татуираш действително означава да прежалиш кожата си, да можеш да покажеш своите емоции, твоето сърце да бъде изписано върху твоето тяло. Просто да станеш прозрачен.
Много хора се шокират, разбира се. На Витошка последния път като се разхождах, хората се кръстеха. Не знам защо, дори не ме интересуваше дали им харесва, или не. Аз се чувствам свободна да бъда себе си.
Научих, че за да си щастлив, това е избор. Щастлива съм и то много! Обичана съм и обичам. Човекът до мен се казва Борислав Борисов, който най-вероятно познавате от Къщата на Big Brother. Тази връзка не ми дава, тя по-скоро ме кара да бъда. Тя ме кара да се чувствам жива. Тази връзка е моят живот.
Знам, че рискувам много, влизайки в играта. Всеки от нас ще бъде обърнат с хастара навън. Аз имам тайни, които пазя и до ден днешен, но мен не ме е страх - готова съм да се разкрия.
