Разберете какво никога не бива да правите, когато остареете
Често си мислим за старостта като за бръчки, болки в коленете и безкрайни лекарства. Но истинската болка започва, когато се запитаме: „Толкова години минаха...
И тук се крие истината: старостта не зависи от броя на годините, а от навика да живеем според правилата и очакванията на другите хора. Ако искаме да останем живи отвътре, трябва да спрем да се поддаваме на себе си.
По-долу разкриваме 7 неща , които не бива да правите в напреднала възраст и какво да правите вместо това.
1. Да живеете с чувство за вина.
По-възрастните жени често се чувстват виновни за всичко: за това, че не помагат на децата си с пари, за това, че нямат сили да готвят, за това, че не живеят „както трябва“. Истината е проста: старостта не е време за „трябва“, а за „искам“.
2. Да очаквате благодарност.
Нито децата ви, нито партньорът ви, нито който и да е друг е длъжен да ви хвали или да ви благодаря. Ако сте помогнали от любов, това е достатъчно. Ако сте очаквали признание – време е да се освободите от това чувство.
3. Да живеете в горчивина
Горчивината в напреднала възраст е като мухъл – тихо, но сигурно трови душата. Ако децата ви не ви се обаждат, обадете се вие. Ако ви липсва компания, потърсете я. Малките действия лекуват душата по-добре от голямото негодувание.
4. Да живеете живота на други хора.
Много възрастни жени следят живота на децата, съседите и роднините си като в сериал. Но когато живеем историите на други хора, губим своите собствени. Старостта е време да станеш главна героиня на собствения си живот.
5. Да се притеснявате какво ще кажат хората.
Ако искаш да пиеш кафе и да похапваш бисквитка всеки ден – направи го. Ако искаш да се влюбиш, да носиш червено червило или да започнеш да рисуваш – направи го. В напреднала възраст единственото важно нещо е да си жив, а не да си свящ.
6. Да не се отказвате от миналото.
Стари приятелства, връзки без любов или образи за себе си, които вече не са реалистични – всичко това е изтощително. Животът продължава и изисква да обърнете нова страница. Старостта е време за освобождение, а не за робство.
7. Да бъркате самотата с чувството, че сте ненужни.
Можем да бъдем сами и в мир, или можем да бъдем заобиколени от хора и да се чувстваме невидими. Нашата ценност не зависи от това кой ни забелязва, а от това дали сами си придаваме смисъл.
Старостта не е край, а завръщане към себе си. Можем да избираме – да живеем или просто да оцелеем. И през 60-те, и през 70-те, и през 80-те – животът все още е тук, ако го изберем.
