Петър Дънов-Книга на живите-откъс

Аз виж­дам хо­ра­та, ко­и­то сли­зат от Небе­то, виж­дам ги, че са гра­мад­ни, мно­го го­ле­ми и ни­къ­де не мо­жеш да го съ­бе­реш на земя­та. Но той все се сма­ля­ва, сма­ля­ва, сма­ля­ва и ка­то дой­де до мен, не мо­га да го ви­дя и с мик­рос­коп – та­ка се е сма­лил. Скри­ва се. Има ед­на тън­ка дуп­чи­ца, през ко­я­то тряб­ва да ми­не вся­ка ду­ша. Кой­то не мо­же да ми­не през та­зи тън­ка дуп­чи­ца, той щас­т­лив не мо­же да ста­не.