Столичният квартал „Димитър Миленков“ е потънал в траур и гняв след жестокото убийство на 15-годишния Краси , станало на 19 октомври в софийски мол.
Трагедията потресе цяла България – не само заради младата възраст на жертвата, но и заради безсилието, което обществото отново усеща пред нарастващата вълна на детско насилие и агресия .
„Ще настояваме за доживотна присъда“
Бабата на убитото момче – 66-годишната Лилия Асенова , говори с болка и гняв, които трудно могат да се опишат с думи.
„ За нас вече слънце няма. Нашето слънце угасна. Краси беше прекрасно дете – миролюбив, възпитан, не се караше с никого.
Лилия и семейството ѝ са категорични, че ще настояват за доживотна присъда за убиеца, въпреки че той е непълнолетен.
„ Ще искаме и кръвнина , защото някой трябва да понесе отговорност. Не може едно дете да излезе и да бъде прободено в сърцето посред бял ден“, добавя тя.
Причината – момиче и дълго мълчание
По думите на Лилия, зад трагедията стои момиче , чието име не се съобщава публично, но според близките ѝ тя е „фаталната причина“ за конфликта между двамата тийнейджъри.
„ Нека излезе и каже истината . Защо се стигна до това? Нямаше ли друг начин?“, пита бабата, потънала в сълзи.
Семейството на задържания е с лоша репутация в квартала. По думите на хората, занимавали се с „всичко – от купуване на гласове, до схеми с бързи кредити и търговия със забранени вещества“.
„Само ден след убийството братовчед на убиеца намушка друго момче. А последствия няма. Това ли е правосъдие?“, пита Лилия.
Бедност, труд и мъка
Бабата, която работи на две места и се грижи за болни хора, едва свързва двата края.
„Взимам 800 лева от едната работа и 600 от другата. Живеем под наем за 600 лева. Имам малко внуче на годинка, дъщеря ми е в майчинство. Аз въртя домакинството и осигурявам всичко“, казва тя.
След трагедията семейството се нуждае от 1800 лева , за да погребе детето.
„Ходя и плача, а после отивам при болните хора, за които се грижа. Не мога да ги оставя. Нека всеки, който иска да помогне, да се свърже с мен. Парите ще отидат при майката на Краси“, казва Лилия, едва сдържайки сълзите си.
„Не може да се страхуваш да произнесеш името на убиеца“
Бабата настоява обществото да спре да мълчи пред насилието.
„ Не може хора да се разхождат с ножове по улиците! Не може всички да мълчат от страх. Не може да се страхуваш да произнесеш името на убиеца, защото имал хора зад гърба си. Това е ужасно. И няма да спрем, докато няма справедливост“, казва тя категорично.
Семейството вече е организирало протест в квартала и подготвя нов, за да привлече вниманието на институциите.
„Говори се, че убиецът ще получи 5 години. Какво са 5 години? На 20 ще излезе и какво – пак ли ще убива?“, пита Лилия Асенова, гледайки снимката на внука си, който никога няма да се върне у дома.
„Нашето дете щеше да бъде гордост за България“
Краси е бил всеотдаен спортист , мечтаел да стане шампион във вдигането на тежести .
„Имаше талант и дисциплина. Щеше да стане един от най-добрите. Душичката ни златна...“, прошепва Лилия.
Думите ѝ отекват като зов за справедливост – не само за едно семейство, а за всички, които се страхуват да живеят в общество, където децата могат да бъдат убити заради едно недоразумение.
