Името ми е Христина и съм на 25 години. Още 18-годишна се омъжих за мъжа, когото смятах, че обичам.
Първата година от брака ни измина добре, с изключение на някои дребни схватки със свекърва ми. Тя се опитваше да ръководи живота ни, защитаваше сина си и вечно се намесваше в отношенията ни. В тази нелепа ситуация имаше и нещо добро: Андрей се страхуваше от майка си и се опитваше да пие по-рядко.
Но когато се роди синът ни, съпругът ми съвсем му отпусна края и започна да се прибира всеки ден пиян. Плачех, умолявах го, заклевах го да спре, но нямаше полза. С времето положението се влоши: Андрей изпиваше заплатата си, крадеше пенсията на майка си, а ако не намираше пари за пиене – продаваше вещите ни. Ходеше на работа през ден, докато накрая го уволниха. Бях решила да го напусна, но свекърва ми ме разубеди: „Детето расте, има нужда от баща … Той е добър човек, а без теб ще стигне дъното“. И аз я послушах. В края на краищата в трезво състояние Андрей е готов на всичко за мен. Всеки път ми се кълне, че няма сложи повече капка алкохол в устата си, но клетвите му траят няколко дни. Той твърди, че обича сина ни. Но що за любов е това? Детето се страхува от него, плачи през нощта и трепери при всеки шум. Мечтае, щом порасне, да стане полицай, който ще арестува собствения си баща…
Приятелите ми ме съветват да не изоставям болния си съпруг, защото било предателство. А как да живея аз с алкохолик? Наскоро получих интимно предложение. Човекът е мил, приличен, грижовен, обича ме и ще се грижи за сина ми. Предложението му е неочаквано за мен. Не мога да кажа, че го обичам, просто се чувствам добре в неговата компания. Не знам какво да правя.
Искам синът ми да расте здрав и щастлив, а и аз най-накрая да се почувствам истинска жена. Съжалявам за Андрей, за сълзите му, но пиянството му унищожи нашия живот!
