Борислав Сарафов е подал оставка като директор на Националната следствена служба . Очаква се темата да бъде включена като извънредна точка в заседанието на Висшия съдебен съвет, съобщава БГНЕС.
С оттеглянето си от ръководния пост в НСлС Сарафов на практика напуска и позицията заместник-главен прокурор, която върви с длъжността по закон.
Заседание на Прокурорската колегия на ВСС
Днес от 11:00 часа Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет трябва да проведе заседание.
Сред точките е предложение следователят Христо Ценов Христов от Военно-окръжна прокуратура – София да бъде назначен за заместник на административния ръководител и заместник-военно-окръжен прокурор на същата прокуратура.
Колегията трябва да обсъди и оптимизиране на щатната численост в Прокуратурата на Република България, както и предложение прокурорът Нора Венциславова Манолова да бъде назначена за заместник-районен прокурор в Софийската районна прокуратура.
В дневния ред влиза още периодично атестиране на прокурора Николай Иванов Гугушев от Софийската градска прокуратура и предложение за повишаване на прокурора Веселка Илкова Събева от Районна прокуратура – Разград в по-висок ранг — „прокурор във ВКП“.
Министърът на правосъдието призова Сарафов да се оттегли
Оставката идва след като министърът на правосъдието Николай Найденов призова Сарафов сам да напусне поста. Поводът беше отказът на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу него.
Министърът вече заяви, че ще обжалва решението на съвета да не започва дисциплинарно дело.
Как се стигна до кризата около Сарафов
Кризата около Борислав Сарафов започна през юни 2023 година, когато ВСС отстрани Иван Гешев от поста главен прокурор след период на публични обвинения и институционални скандали.
Ден по-късно Прокурорската колегия избра Сарафов за временно изпълняващ функциите главен прокурор. Той пое поста в момент на силно напрежение и сериозно разклатено доверие към прокуратурата.
Сарафов е роден през 1969 година в София. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата му започва като следовател, след което преминава през Националната следствена служба и Върховната касационна прокуратура.
През 2017 година е избран за директор на Националната следствена служба и заместник-главен прокурор. Името му стана особено разпознаваемо около конфликта с Иван Гешев през 2023 година, когато двамата си размениха публични обвинения.
Спорът за мандата му като и.ф. главен прокурор
Проблемите около статута на Сарафов се задълбочиха през 2025 година, след промени в Закона за съдебната власт. С тях беше ограничен максималният срок за временно изпълняване на длъжността главен прокурор до шест месеца.
Върховният касационен съд прие, че тази промяна се отнася и до Сарафов, което според тази позиция означаваше, че правомощията му изтичат на 21 юли 2025 година.
Сарафов обаче отказа да се оттегли тогава, като настоя, че законовите промени нямат обратна сила. Това доведе до сериозна институционална криза. Прокурорската колегия на ВСС застана зад него, докато ВКС и част от съдебната система оспориха легитимността му.
Конституционният съд не прие искането за обявяване на противоконституционност, но постанови, че изборът на главен прокурор трябва да бъде направен от ВСС, а шестмесечният срок не противоречи на Конституцията.
Оставката като главен прокурор и връщането му в НСлС
На 22 април 2026 година Сарафов подаде оставка като главен прокурор. Това се случи минути преди заседание на Прокурорската колегия на ВСС.
В официалната си позиция той посочи като мотиви натиска върху прокуратурата, кампанията срещу него и желанието да спре дестабилизацията на институцията.
ВСС прие оставката му единодушно, а Ваня Стефанова беше определена за временно изпълняващ функциите главен прокурор за срок от шест месеца.
След това Сарафов се върна като директор на Националната следствена служба — пост, който трябваше да заема до края на 2027 година.
Сега, с подадената оставка и от тази длъжност, Сарафов се оттегля и от последната ключова позиция, която заемаше в прокуратурата и следствието.
