В излъчените досега сезони на " Като две капки вода " нерядко е имало подозрения за " нагласен " бутон на късмета - някои от участниците получават доста по-щедро удобни на тях образи, в които могат да разгърнат таланта си, докато на други непрестанно се пада "късата клечка".
Сега за пореден път се зашушука за манипулация от страна на екипа и по-конкретно - за умишлено саботиране на един от участниците, Иво Димчев .
След силния си старт, в който демонстрира класа, глас и сценично присъствие, артистът изненадващо започна да губи позиции. А паралелно с това Алекс Раева и Емилия видимо напредват – и то с помощта на "късмета".
Само за две предавания Димчев се срина от първото място до третото във временното класиране.
При изпълнението на Сам Смит Димчев предложи вокално съвършенство, но вместо признание – получи шамар. Журито го закова с оценки от по 4 точки, въпреки че самите те признаха за „филинг“ и „красиво пеене“.
Единствено Веселин Маринов застана зад него, наричайки изпълнението „съвършено“ и подчертавайки абсурда в оценките.
Останалите съдии обаче не спестиха критики. Азис заяви, че чува Пол Йънг вместо Сам Смит. Хилда Казасян също го „поряза“, въпреки положителния тон. А Фънки избухна: „Какво да оценявам? Няма нищо!“ – сякаш вината е на изпълнителя, а не на избора на образ, пише "Хотарена".
.jpg)
Снимка: kliuki.ws
Контрастът е очевиден. Алекс Раева спечели две поредни предавания с образи, близки до стила ѝ, а Емилия също напредва с комфортни роли. В дуетната вечер ситуацията се повтори – на Димчев се падна песен на Тони и Фики, далеч от неговата зона, докато при конкурентките изборът отново изглежда „удобен“.
Реакцията на зрителите не закъсня. Социалните мрежи прегряха.
"Бутонът е нагласен!", "Нарочно го набутват с неизгодни образи", "Дайте тази песен на някой друг, да видим как ще я изпее!", "Убихте ентусиазма на Димчев", са само малка част от реакциите.
Подозренията са ясни – неравен старт под прикритието на „късмет“.
От продукцията едва ли ще признаят подобен сценарий. Но усещането за режисирана случайност става все по-трудно за пренебрегване. Когато едни получават удобни образи, а други – „късата клечка“, въпросът вече не е дали, а защо.
Въпреки всичко Иво Димчев остава фаворит на публиката – заради гласа, артистизма и онова трудно обяснимо сценично присъствие, което не се дава с бутон.
