Гергьовден в миналото
Някога годината бе разделена на два цикъла: от деня на Свети Георги до деня на Свети Димитър през октомври и от Димитровден до Гергьовден. На този ден, овчарите, които обикновено били наемани за лятото до края на октомври, излизали със своите стада на полето. Едър рогат добитък и, особено, овцете в продължение на много векове са били основен улов в българското патриархалното семейство. Затова в този ден традиционните обичаи и обреди са свързани с овцете грижите за тях. В нощта преди празника се организира тържествено доене на млякото от овцата, която първа роди агнетата през тази година. До кофата с червен конец вързват букет от пролетни цветя, а в кофичката поставят монета, за да бъде млекодобива висок през цялата година. Също така, заплитат с черен конец венец от див здравец, коприва, къпина, глог, и с него украсяват главата на овцата. Същият ореол закачят и на вратата на кошарата. Една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман за да раждат овцете женски агнета. На Гергьовден за първи път в годината се готви и прясно сирене, но не го солят, за да не пресъхне овчето млякото.
