Над 45% от разходите за държавното обществено осигуряване се покриват от централния бюджет, а близо половината пенсионери получават минимална пенсия
Тревожни тенденции във финансирането на пенсиите, социалните плащания и управлението на държавните средства разкриват три одитни доклада на Сметната палата. Проверките обхващат периода от началото на 2020 г.
Според одиторите социалната и осигурителната система все по-трудно покрива разходите си със собствени приходи. Успоредно с това Агенция „Пътна инфраструктура“ е поела договорни ангажименти за суми, значително надвишаващи определения ѝ бюджет, а разходите за заплати в държавния сектор са нараснали повече от два пъти.
Трите доклада са внесени в Народното събрание в определения срок – 30 октомври. Те разглеждат социалните плащания, управлението на публичните финанси от Министерството на финансите и финансовото управление на АПИ.
7,4 милиарда евро са изплатени за социална подкрепа
От началото на 2020 г. до края на юни 2026 г. по осем закона, свързани със социалната подкрепа, са изплатени общо 7,4 млрд. евро.
Отчетени са над 5 милиона случая на подпомагане, като средномесечно подкрепа са получавали приблизително 765 хиляди лица или случаи. Най-голямата част от средствата – около 4,4 млрд. евро – е насочена към хората с увреждания и личната помощ.
Одиторите установяват, че значителна част от увеличението на социалните разходи е резултат от законодателни промени, които автоматично обвързват размера на помощите с показатели като линията на бедност и минималната работна заплата.
Тези механизми осигуряват по-висока подкрепа за нуждаещите се, но според Сметната палата затрудняват дългосрочното планиране и контрола върху публичните разходи.
Социалните помощи са нараснали със 110%
Една от най-съществените промени е въведена през юни 2023 г. Тогава за определяне на месечните социални помощи вместо гарантирания минимален доход започва да се използва линията на бедност.
Така базата за изчисление се повишава от 75 лева до 504 лева през 2023 г., а през 2026 г. достига 764 лева.
Промяната увеличава както размера на подкрепата, така и броя на хората, които могат да се възползват от нея. В резултат изплатените месечни социални помощи нарастват със 110% и достигат 145 млн. лева през 2025 г.
Сериозно увеличение се отчита и при възнагражденията на социалните и личните асистенти. Тъй като заплащането им е обвързано с минималната работна заплата, нейното повишаване води до автоматично нарастване на необходимите средства.
През 2020 г. разходите за асистенти са били 202 млн. лева, докато през 2025 г. вече достигат 1,3 млрд. лева. Според одиторите недостигът се компенсира с допълнително финансиране от централния бюджет.
Разширяването на обхвата на помощите за ученици също увеличава разходите. След отпадането на доходния критерий през 2023 г. средствата за тази мярка нарастват от 9,47 млн. лева през 2020 г. до 73,31 млн. лева през 2025 г. – почти деветкратен ръст.
Над 12 млрд. лева от бюджета отиват за осигурителната система
Особено сериозни са констатациите за държавното обществено осигуряване, от което се изплащат пенсии и редица обезщетения.
Приходите от осигурителни вноски почти се удвояват за пет години – от 7,88 млрд. лева през 2020 г. до 14,87 млрд. лева през 2025 г.
Според одиторите това увеличение се дължи основно на по-високите осигурителни прагове, заплати и инфлацията, а не на съществено разширяване на броя на осигурените лица. За същия период техният брой се увеличава с едва 6,4%.
Разходите обаче растат още по-бързо. От 14,28 млрд. лева през 2020 г. те достигат 27,28 млрд. лева през 2025 г., което представлява увеличение от 91%. За 2026 г. прогнозата е сумата да се доближи до 30 млрд. лева.
В резултат делът на разходите, покривани със събраните осигурителни вноски, намалява от 59,9% на 54,9%.
Това означава, че над 45% от разходите на държавното обществено осигуряване се финансират чрез трансфери от централния бюджет. През 2025 г. необходимите допълнителни средства надхвърлят 12 млрд. лева.
Сметната палата предупреждава, че зависимостта от държавния бюджет се задълбочава и вече представлява траен проблем за финансирането на системата.
45,3% от пенсионерите получават минимална пенсия
Пенсиите заемат все по-голяма част от бюджета на държавното обществено осигуряване. Според одита делът им нараства от 78% през 2020 г. до 89% към края на юни 2026 г.
Сред причините са поредица от решения за увеличаване и преизчисляване на пенсиите през последните години.
Повишаването на тежестта на една година осигурителен стаж през декември 2021 г. води до допълнителен разход от 449,1 млн. лева през 2022 г.
През юли 2022 г. временните COVID добавки от 60 лева са включени трайно в размера на пенсиите. Така те стават част от основата, върху която впоследствие се прилагат ежегодните увеличения.
Допълнителен ефект има и преизчисляването на старите пенсии през октомври 2022 г. То обхваща около 928 хиляди души и води до постоянен допълнителен разход от над 1 млрд. лева годишно.
Минималната пенсия също нараства значително – с близо 188% за разглеждания период.
Една от най-важните констатации в доклада е, че 45,3% от пенсионерите в България получават минимална пенсия.
Според одиторите това отслабва връзката между размера на пенсията и реалния осигурителен принос на човека през трудовия му живот. В доклада се предупреждава, че подобна тенденция може да намали мотивацията за осигуряване върху действителните доходи.
Промените при болничните също увеличават разходите
Допълнителен фактор за нарастването на разходите е промяната в изплащането на болничните от началото на 2024 г.
Тогава задължението на работодателите да заплащат първите три дни от временната неработоспособност е ограничено до първите два дни. Така плащането за третия ден преминава към държавното обществено осигуряване.
Според одита тази промяна е допринесла за увеличение на разходите за временна неработоспособност с над 31% за една година, последвано от нов ръст от 13% през 2025 г.
АПИ е сключила договори за 18 млрд. лева при бюджет от 11 млрд.
Сериозни пропуски са установени и при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от януари 2020 г. до май 2026 г.
Според данните в одита при бюджет от 11 млрд. лева агенцията е сключила договори на стойност 18 млрд. лева.
Сред констатациите са договори за обществени поръчки без осигурен финансов ресурс, както и забавени плащания, извършвани едва когато съществува висок риск от натрупване на значителни лихви за забава или след влизане в сила на съдебни решения.
Одиторите посочват и случаи на необосновано ниски прогнозни стойности при обществени поръчки, последвани от анекси за суми, многократно надвишаващи първоначално заложените.
Открити са още недостатъчен контрол, пропуски в документирането и липса на достатъчно дългосрочно планиране.
Пълният одит на АПИ за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. е публикуван в документа на Сметната палата.
Разходите за заплати в държавата са се увеличили повече от два пъти
Третият одит разглежда въздействието на нормативните промени върху държавния бюджет и показателите на Консолидираната фискална програма за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г.
Според Сметната палата разходите за заплати в периода 2020–2025 г. са нараснали повече от два пъти. Увеличението изпреварва ръста на данъчните приходи и икономическия растеж.
Одиторите предупреждават, че постоянното нарастване на разходите за персонал оказва натиск върху баланса на публичните финанси, ограничава възможностите за инвестиции и увеличава необходимостта от ново дългово финансиране.
В доклада се посочва, че дългът все по-често се използва не за инвестиции, а за покриване на текущи бюджетни нужди.
Общата картина от трите одита показва нарастващи публични разходи, недостатъчно дългосрочно планиране и все по-голяма зависимост от допълнително финансиране. Според Сметната палата стабилността на държавните финанси изисква по-добра оценка на новите ангажименти, по-строг контрол върху разходите и ясни механизми за планиране.
