Тя е една от най-позитивните и вдъхновяващи личности у нас, а предаването й "Бъдете здрави" е едно от най-гледаните и коментирани в мрежата. Д-р Неделя Щонова често взема позиция по наболели здравни (и не само) въпроси, а един от последните й постове касае широко разпространената вече у нас мания по естетически корекции на различни части от телата.
"Телата ни са вселени, които едва ли са създадени за чужди пришествия. Един приятел, лекар, който работи в Милано, ми изпрати това. Извинявайте, че слагам тази картинка тук… тя никак не е красива… и не бих искала да причинявам естетическа травма на възприятията ви, но като майка и лекар чувствам отговорност да споделя… как изглеждат калцифицирали гръдни импланти.
Снимка: plovdiv24.bg
Мили хора, бъдете изключително внимателни, когато решавате да поставяте чужди тела в себе си. Силиконови импланти. Филъри. Устни. Скули. Седалище. Дори мигли… Всичко това цели корекция на обем, форма и "естетика“…, но е чуждо за организма.
Калцификацията на гръдните импланти е един от онези бавни, клетъчни "сапунени сериали“, в които имунната система играе едновременно ролята и на детектив, и на разрушител. Това не е имплантът, който "се превръща в камък“, а тялото ви, което го "облепя“ с минерали, защото се съпротивлява срещу него.
Когато в тялото се постави чуждо тяло - силиконов имплант или каквото и да било друго - имунната система незабавно изгражда фиброзна капсула около него. Представете си го като биологично фолио, изградено от колаген и фибробласти. И тази капсула е жива, кръвоснабдена и постоянно се ремоделира.
С течение на годините капсулата може да премине в хронично нискостепенно възпаление. Макрофагите непрекъснато "се сблъскват“ с повърхността на импланта. Фибробластите продължават да отлагат колаген и… започват да се появяват микроскопични зони на клетъчна смърт. А там, където има увредена или мъртва тъкан, калцият обича да се натрупва… и този процес се нарича дистрофична калцификация. Самият имплант не се калцифицира, но това става с капсулата около него.
Три са основните фактори, които движат процеса:
1. Времето
Калцификацията е рядка през първото десетилетие, но става все по-честа след 15-30 години. Проучвания показват видими калциеви отлагания при над половината импланти, по-стари от 20 години.
2. Механичното дразнене
Имплантите се движат с всяко вдишване, всяко движение на ръцете, всяка тренировка и това постоянно микротриене дразни капсулата.
3. Просмукване и биофилми
Дори "интактните“ силиконови импланти бавно отделят микроскопични силиконови молекули, процес, наречен gel bleeding. И по повърхността им могат да се образуват бактериални биофилми, които не причиняват инфекция, но държат имунната система постоянно в активен режим.
Резултатът е хронично възпаление, умиращи клетки, калции в кръвта, минерални отлагания. Калциевите депозити започват като фин прах и с годините стават песъчливи и твърди… а на мамографията могат да наподобяват рак… поради което старите импланти сериозно усложняват образната диагностика.
Това е чистата биология на изкуствените материали, живеещи в човешкото тяло, което се съпротивлява срещу всяко чуждо пришествие.
Затова, мили хора, когато решите да “поставяте“ нещо в себе си - помислете.
Тялото винаги помни и… отговаря.
Разбира се, съществуват клинични ситуации, при които пациентка преминава през мастектомия вследствие рак на гърдата и се налага реконструктивна хирургия, но в тези случаи поставянето на имплант е медицински оправдано и е част от комплексното възстановително лечение.
Женското тяло и женската душа са диви по природа, да… но те… не са създадени за корекция, а за завръщане към себе си. И какво от това, че тялото ти не е съвършено?!? Струва ли си да платиш тази цена, в името на някаква измамна естетика?!
Важно е тялото да е истинско, да си е твое и без чужди примеси.
И е толкова тъжно, че ние, жените правим и искаме да правим това с телата си и да воюваме с тях… сякаш са наши врагове, а не домът, в който ще живеем цял живот.
И съм истински щастлива, че никога не направих това със себе си."
