Изкуствените подсладители, които присъстват в много безалкохолни напитки, десерти и диетични храни, може да бъдат свързани с по-бързо влошаване на паметта и когнитивните способности. Това показва ново изследване, публикувано в престижното научно списание Neurology на Американската академия по неврология.
Важно е да се отбележи, че учените не доказват причинно-следствена връзка, а установяват статистическа зависимост, която предстои да бъде изследвана допълнително.
Близо 13 000 души са проследявани в продължение на осем години
В проучването участват почти 13 000 възрастни, чиято средна възраст е 52 години.
Анализирани са седем широко използвани нискокалорични подсладителя:
- аспартам;
- захарин;
- ацесулфам К;
- еритритол;
- ксилитол;
- сорбитол;
- тагатоза.
Участниците били разделени на три групи според количеството подсладители, което приемат ежедневно.
Какво показват резултатите?
Според анализа хората с най-висок прием на изкуствени подсладители са показали 62% по-бърз спад на когнитивните функции в сравнение с тези, които консумират най-малко.
Изследователите изчисляват, че тази разлика се равнява приблизително на 1,6 години допълнително стареене на мозъка.
При хората с умерен прием спадът е бил с около 35% по-бърз.
Най-силна връзка при по-младите и диабетиците
Най-изразена зависимост е наблюдавана при:
- хора под 60-годишна възраст;
- пациенти с диабет.
При тях по-високата консумация на подсладители е свързана с по-бързо влошаване на паметта, словесната активност и общите когнитивни способности.
Кои подсладители са свързани с по-висок риск?
Според проучването връзка с по-бърз когнитивен спад е установена при:
- аспартам;
- захарин;
- ацесулфам К;
- еритритол;
- сорбитол;
- ксилитол.
Единствено тагатозата не е показала подобна зависимост.
Тези подсладители често се съдържат в:
- безалкохолни напитки без захар;
- ароматизирани води;
- енергийни напитки;
- нискокалорични десерти;
- дъвки без захар;
- продукти за кето и нисковъглехидратно хранене.
Учените призовават за предпазливост
Авторите на изследването подчертават, че резултатите не означават, че подсладителите причиняват деменция или загуба на паметта.
Според тях са необходими още изследвания, за да се изясни дали именно подсладителите са причината за наблюдаваните промени или те се влияят и от други фактори.
Ръководителят на изследването д-р Клаудия Кими Суемото отбелязва, че бъдещи проучвания трябва да оценят и дали други алтернативи на рафинираната захар, като мед, кленов сироп или ябълково пюре, биха могли да бъдат по-благоприятен избор.
