Над 290 случая на западнонилска треска са регистрирани в Гърция , а 24 души са починали вследствие на усложнения от инфекцията. Само през последната седмица са отчетени още 58 заболели, а разпространението на вируса и в други балкански държави засилва въпроса доколко България е подготвена да открива навреме подобни случаи.
Бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф.
Проф. Кантарджиев: Трябва да се замислим добре ли откриваме случаите
Според данните, цитирани от специалиста, най-много случаи в региона има в Гърция.
„Гърция има над 290 регистрирани случая, в Северна Македония има над 40, 10–20 са в Сърбия, а над 20 случая има в Румъния. Това трябва да ни кара да се позамислим у нас добре ли го доказваме“, заяви проф. Кантарджиев.
Той припомни, че още по времето, когато е работил в Националния център по заразни и паразитни болести, е бил доказан първи случай на западнонилска треска у нас.
Според него наличието на подходящи преносители на вируса в България означава, че здравната система трябва да бъде особено внимателна.
При енцефалит трябва да се мисли и за западнонилски вирус
Проф. Кантарджиев подчертава, че при пациенти с възпаление на мозъка – енцефалит – сред възможните причини трябва да се търси и инфекция със западнонилски вирус.
Подобна диагностика се извършва в специализираната лаборатория на Националния център по заразни и паразитни болести.
Това е важно, защото голяма част от инфекциите протичат без тежки симптоми и могат изобщо да останат неразпознати.
Проблемът възниква при малката част от заболелите, при които вирусът засяга нервната система.
Как се предава западнонилската треска
Основните преносители са комарите, най-често представители на рода Culex.
Обичайният цикъл на вируса е между птици и комари. Комарът се заразява след хранене от инфектирана птица и впоследствие може да предаде вируса на човек чрез ухапване.
Хората обаче обикновено не развиват достатъчно високи нива на вируса в кръвта, за да бъдат ефективен източник за нови комари.
Именно затова проф. Кантарджиев посочва като добра новина, че човек, заразил се например в Гърция и завърнал се в България, трудно би стартирал нова местна верига на предаване чрез комари.
Закъсняло ли е пръскането срещу комари
Според проф. Кантарджиев един от проблемите тази година е свързан с профилактиката срещу комарите.
Той твърди, че необходимата ларвицидна обработка не е извършена достатъчно навреме.
Този тип третиране е насочено не към възрастните комари, а към техните ларви в заблатени терени, мочурища и други места със застояла вода.
Колкото по-рано бъдат ограничени ларвите, толкова по-малко възрастни комари ще се появят впоследствие.
Методът не вреди на пчелите и пеперудите
Проф. Кантарджиев обяснява, че при ларвицидната обработка може да се използва бактерия, която попада в организма на комарните ларви във водата.
Този подход е насочен специфично към тях и по думите му не представлява риск за хората и животните и не вреди на пчелите и пеперудите.
Според специалиста именно обработването на местата, където комарите се размножават, е ключова част от превенцията.
Какви са симптомите
По-голямата част от хората, заразени със западнонилски вирус, може да нямат никакви симптоми.
При останалите могат да се появят оплаквания, наподобяващи грипоподобно заболяване – температура, главоболие, отпадналост, болки в мускулите, понякога кожен обрив и увеличени лимфни възли.
Много по-рядко инфекцията може да засегне централната нервна система и да причини менингит, енцефалит или други тежки неврологични усложнения.
Точно тези случаи са най-опасни и могат да имат сериозен изход, особено при възрастни хора и пациенти с определени хронични заболявания или отслабена имунна система.
Как да се предпазим
Основната мярка е проста – да намалим максимално броя на ухапванията от комари.
Проф. Кантарджиев препоръчва използването на репеленти върху откритите части на тялото, а когато продуктът позволява – и върху дрехите.
При посещение на места с много комари е добре да се носят тънки дрехи с дълги ръкави и дълги крачоли.
През нощта могат да се използват устройства срещу комари, както и мрежи на прозорците.
Той обръща внимание, че някои комари са способни да хапят и през много тънка материя, затова само покриването на тялото не винаги е достатъчно.
Колкото повече ухапвания, толкова по-голям е рискът
„Колкото повече комари те хапят, вероятността да ти предадат западнонилска треска е по-голяма“, посочва проф. Кантарджиев.
С други думи, рискът не зависи само от това дали в даден район циркулира вирусът, а и от количеството контакти с комари.
Ето защо хората, които прекарват много време край реки, езера, влажни зони или места с голяма популация на комари, трябва да бъдат особено внимателни.
Парфюмите могат да увеличат привличането на комари
Проф. Кантарджиев посочва и един любопитен фактор – ароматната козметика.
„Който ползва хубава козметика, особено парфюми, да знае, че ще го хапят повече, защото това привлича комарите“, обяснява специалистът.
Някои аромати действително могат да повлияят върху привлекателността на човека за определени видове комари, макар че основна роля имат и други фактори – въглеродният диоксид, телесната температура, миризмата на кожата и индивидуалният състав на потта.
И алкохолът може да има значение
Според проф. Кантарджиев употребата на алкохол също може да увеличи вероятността човек да привлече повече комари.
Той свързва това с по-силното изпотяване и с промени в веществата, които се отделят през кожата.
Затова при престой на открито в райони с много комари е добре защитата да не се подценява дори когато става дума само за кратка вечер навън.
Какво можем да направим около дома
Освен индивидуалната защита значение има и намаляването на местата, където комарите могат да се размножават.
Те използват дори сравнително малки количества застояла вода.
Затова е добре редовно да се изпразват съдове, кофи, подложки под саксии и други предмети в двора или на терасата, в които може да се задържа вода.
Особено внимание заслужават места, които остават влажни дни наред.
Нужни ли са повече изследвания в България
Проф. Кантарджиев смята, че би било полезно да се направи по-мащабно проучване сред населението.
Целта би била да се установи каква част от хората вече са били в контакт със западнонилския вирус и са развили антитела.
Подобна информация би помогнала да се добие по-реална представа доколко вирусът циркулира у нас, включително за случаите, преминали без симптоми и останали недиагностицирани.
Кога трябва да се потърси лекар
Обикновеното ухапване от комар само по себе си не означава заразяване със западнонилски вирус.
Медицинска помощ обаче трябва да се потърси при висока температура, силно главоболие, необичайна отпадналост или други изразени симптоми след многобройни ухапвания, особено ако човек наскоро е пребивавал в район с доказана циркулация на вируса.
Спешна оценка е необходима при обърканост, силна сънливост, скованост на врата, припадъци, мускулна слабост или други неврологични симптоми.
Няма ваксина за хора срещу западнонилска треска
Към момента профилактиката при хората се основава преди всичко на предпазването от ухапвания от комари и контрола върху тяхната популация.
В края на изказването си проф. Кантарджиев отправя и по-общ призив към родителите да спазват задължителния имунизационен календар на децата.
„Правете си ваксините на децата, защото има инфекции, които не прощават“, предупреждава той.
Този призив се отнася до ваксинопредотвратимите заболявания като цяло, а не до западнонилската треска, за която няма стандартна ваксина за хора.
Има ли причина за паника в България
Разпространението на западнонилската треска в съседни държави определено е основание за засилено наблюдение, но не и за паника.
Наличието на комари преносители означава, че локални случаи са възможни, а най-важните мерки остават навременното разпознаване на заболяването, контролът на комарите и индивидуалната защита.
Особено внимателни трябва да бъдат възрастните хора, пациентите с отслабен имунитет и хората, които прекарват много време в райони с висока концентрация на комари.
Медицинско уточнение: данните за броя на случаите и починалите в предоставения материал отразяват информацията към момента на публикацията и могат да се променят с новите епидемиологични справки. Западнонилската инфекция в повечето случаи е безсимптомна или лека, но рядко може да причини тежко неврологично заболяване. При подозрителни симптоми диагнозата трябва да бъде поставена от лекар и потвърдена с подходящи лабораторни изследвания.
