Епидурална упойка
Поставянето на епидурална упойка е подходящо и при нормалното раждане, и при секциото. За да обясним как действа епидуралната упойка, първо да обясним накратко как усещаме болката.
Всички органи в нашия организъм са снабдени със специални нервни окончания – рецептори. Когато дразненето им е много силно, тогава сигналите се усещат от главния мозък като болка. Целта на епидуралната анестезия е да прекъсне нервните импулси по гръбначния мозък към главния мозък. При епидуралната упойка се прави убождане (пункция) в междупрешленното пространство на гръбначния стълб, вкарва се много тънък катетър и чрез него се въвеждат локалните анестетици. При правилното му въвеждане се усеща лека болка, подобна на тази при мускулна инжекция. Обезболяването настъпва до 20 минути след въвеждането на анестетиците. Упойката, обаче, може да се постави само когато разкритието е достигнало 3 – 4 см и преди да достигне 6 см. Ако се постави по-рано има голям риск от забавяне на контракциите и спешно цезарово сечение. След 6-я см разкритие пък се смята, че раждането ще приключи бързо, а ако се налага успокояване на нетърпими болки се разчита по-скоро на венозни анестетици.
Предимствата на епидуралната упойка са, че не действа по никакъв начин на плода, майката остава будна и контактът на медицинския екип с нея е лесен, прекратява се учестеното дишане, което е предизвикано от болката, но родилката усеща контракциите и може да се движи.
Негативните страни на епидуралната упойка са забавянето на раждането, което понякога налага да се вливат венозно стимулиращи родилната дейност медикаменти, понякога се появява главоболие и леко замайване. По преценка на лекаря епидурална упойка не се поставя нарушения в съсирването на кръвта, евентуални алергични реакции, инфекция при мястото на убождането, деформация на гръбначния стълб и прешлените, състояние на еклампсия (високо кръвно налягане и последващи гърчове), мигрена и други.
