Ако едно дете расте в среда на доверие и взаимно разбиране, то се развива хармонично и психически здраво. Родителите обаче, понякога несъзнателно, накърняват неговото самочувствие и достойнство, което непосредствено се изразява в поведението му и дори в здравословното му състояние.
Не се опитвайте да показвате, че знаете предварително всичко, което ще се случи на детето ви . Ако то ви сподели, че се е развълнувало от нещо, вълнувайте се заедно с него. Никога не казвайте, че вие вече сте го преживяли и от опит знаете, че от това наистина нищо няма да излезе.
Не спирайте да го окуражавате. Дори и да сте наясно, че детето ви не е гений във всичко, с което се захване, не пестете похвалите и одобрението си. Това ще го поощри и ще доведе до още по-добри резултати в работата му.
Не го сравнявайте непрекъснато с другите деца. Така то ще остане с впечатлението, че абсолюто никога не сте доволни от неговото представяне. Съществува и друг риск - да започне да се утешава с това, че другите се справят по-зле от него и да спре да се усъвършенства.
Не крещете и не казвайте обидни думи на детето си. Ще се изумите от това, че колкото и време да е минало, детето постоянно ще помни тези думи. По този начин вие нанасяте трайни последствия върху душевното състояние и самочувствието му, дори когато то вече е възрастен човек.
Не игнорирайте детето си, каквато и важна задача да имате за вършене. Това е най-лошото, което можете да направите в комуникацията си с него. След игнорирането на неговия проблем или молба за помощ, детето може завинаги повече да не потърси вашето мнение или подкрепа в трудна ситуация за него.
Не забравяйте, че детето ви обича безусловно, но не злоупотребявайте с неговите чувства. Детето може да ви прости хиляди грешки, но колкото повече пораства, толкова по-малко ще бъде способно да ви прощава. В един момент безусловната му любов може да се превърне в уважение, което се гради единствено на това, че сте му родители.
