Когато погледнем обикновена плоска карта, най-логично изглежда самолетът между Америка и Азия просто да прекоси Тихия океан по права линия. Реалните маршрути обаче често изглеждат съвсем различно – някои полети се изместват далеч на север, към Аляска, Арктика или дори полярните райони.
Това лесно поражда впечатлението, че авиокомпаниите избягват Тихия океан заради опасността от авария насред водата.
Истината е по-интересна: хиляди граждански самолети редовно прекосяват Тихия океан.
Най-краткият път не изглежда прав върху картата
Основната причина е геометрията на планетата.
Земята е приблизително сферична, докато повечето карти я представят върху плоска повърхност. Затова най-краткият маршрут между две далечни точки – т.нар. ортодрома или маршрут по голям кръг – често изглежда силно извит върху картата.
При полет между Северна Америка и Източна Азия това нерядко отвежда самолета много по на север, отколкото бихме очаквали.
Така маршрут, който на екрана изглежда като огромно отклонение към Аляска или Арктика, всъщност може да бъде по-кратък от визуално „правата“ линия през средата на Тихия океан.
Самолетите всъщност постоянно летят над Тихия океан
Твърдението, че полетите през Тихия океан са по-скоро изключение, не е точно.
Всекидневно самолети свързват западното крайбрежие на Северна Америка с Япония, Южна Корея, Китай, Тайван, Австралия, Нова Зеландия и множество тихоокеански острови.
Съвременните далечномагистрални самолети са проектирани именно за подобни маршрути.
По-точно е да се каже, че авиокомпаниите не избират произволно най-пустата част на океана, ако друг маршрут предлага по-добра комбинация от разстояние, ветрове и подходящи летища за отклонение.
А какво става, ако възникне авария насред океана?
Тук влиза в действие системата ETOPS – правила за извършване на полети на голямо разстояние от подходящо летище.
При планирането се определят летища, към които самолетът би могъл да се отклони при сериозна техническа или медицинска необходимост.
FAA например позволява различни максимални времена за отклонение в зависимост от самолета и одобрението на авиокомпанията. За определени операции в Северния Тихи океан са предвидени режими до 207 минути, а за някои маршрути между западното крайбрежие на САЩ и Австралия, Нова Зеландия и Полинезия – до 240 минути.
Тоест правилото не е самолетът непременно да бъде само на „няколко часа от брега“, а да остане в рамките на допустимото време до предварително определено подходящо летище.
Не е необходимо под самолета да има летище на всеки няколкостотин километра
При по-старите поколения самолети възможностите за дълги океански полети са били по-ограничени. Днес надеждността на двигателите и системите позволява много по-дълги полети далеч от сушата.
ETOPS включва не само двигателите, а и редица критични системи, техническото обслужване, резервите от гориво и начина, по който се планира евентуално отклонение. FAA определя ETOPS именно като операции, при които самолетът се намира на значително време от подходящо летище.
Затова полетът над океана сам по себе си не се смята за необичайно опасен.
Вятърът може да промени маршрута с хиляди километри
Има и още една причина самолетите да не летят винаги по геометрично най-кратката линия – силните височинни въздушни течения.
Т.нар. струйни течения могат да достигат огромни скорости.
Ако самолетът има силен попътен вятър, по-дълъг като километри маршрут понякога може да се окаже по-бърз и по-икономичен.
Обратното също е вярно. Силен насрещен вятър може да накара диспечерите да изберат различна траектория.
Ето защо маршрутът на един и същ полет може да не бъде абсолютно еднакъв всеки ден.
Времето също има значение
Гръмотевични бури, тайфуни, вулканична пепел и други опасни метеорологични условия могат да наложат промяна.
При неблагоприятно време екипажът може да поиска отклонение от планирания океански маршрут. FAA има специални процедури именно за такива ситуации.
В Северния Тихи океан дори наличността на определени резервни летища може да бъде повлияна от лошо време, вулканична активност или политически и военни ограничения.
А могат ли самолетите просто да презаредят по пътя?
При редовен директен междуконтинентален полет не се планира презареждане във въздуха или междинно кацане, освен ако самият полет не е предвиден с техническа спирка.
Самолетът излита с необходимото гориво за маршрута плюс законово определени резерви.
Количество се изчислява според:
- прогнозирания маршрут и времето;
- ветровете;
- евентуално отклонение;
- резервно летище;
- необходимия резерв от гориво;
- възможни закъснения и други оперативни фактори.
Затова липсата на бензиностанция насред Тихия океан не е причината самолетите да избират северни маршрути.
Кацането в океана е крайна мярка
Разбира се, ако има тежка авария, наличието на подходящо летище е несравнимо по-добър вариант от приводняване.
Спасителна операция в огромен и отдалечен океански район би била сложна.
Именно затова още при планирането на дългия полет се определят ETOPS резервни летища, които трябва да отговарят на конкретни изисквания. При определени ETOPS операции авиокомпанията трябва да следи и прогнозата за времето на тези летища през периода, когато евентуално могат да бъдат използвани.
Това обаче не означава, че самолетите избягват самия океан – означава, че полетите над него са внимателно планирани.
Защо маршрут Ню Йорк–Манила може да мине толкова на север?
При две толкова отдалечени точки визуалната интуиция от плоска карта подвежда.
Маршрутите между източната част на Северна Америка и Азия могат да се изместват силно на север заради големия кръг, а конкретната траектория допълнително се коригира според ветровете, метеорологичните условия, въздушното пространство и оперативните ограничения.
Затова на карта полетът може да изглежда сякаш самолетът нарочно заобикаля Тихия океан.
В действителност целта е съвсем практична – най-безопасната и икономична траектория за конкретния ден.
Един любопитен факт: маршрутът може да се променя всеки ден
Два полета между едни и същи градове могат да оставят доста различни следи върху картата.
Причината е, че авиокомпаниите не чертаят една постоянна линия и не я използват през цялата година.
Планирането отчита актуалните ветрове и време, ограниченията във въздушното пространство, наличните резервни летища и въздушния трафик.
Точно затова понякога самолетът лети по-на север, а друг път навлиза значително по-навътре над Тихия океан.
А как да намалим часовата разлика след такъв дълъг полет?
При полети през множество часови зони по-голям проблем за пътниците често е не маршрутът, а джет лагът.
Полезно може да бъде няколко дни преди заминаването постепенно да се измества часът за сън към часовата зона на дестинацията. След пристигането дневната светлина, подходящият режим на сън и добрата хидратация също помагат.
Мелатонинът може да бъде полезен в определени ситуации, но моментът на приемане е важен. Големи количества алкохол обикновено влошават качеството на съня, а прекаленият кофеин в неподходящ момент може допълнително да затрудни адаптацията.
Истината накратко
Самолетите не избягват Тихия океан като опасна зона. Те го прекосяват всеки ден.
Причината някои маршрути да изглеждат сякаш го заобикалят е комбинация от:
кривината на Земята, най-краткия маршрут по голям кръг, ветровете, времето, въздушния трафик и правилата за летища за отклонение.
А една от най-разпространените представи – че самолетът трябва постоянно да лети близо до сушата, защото иначе рискува да остане без гориво – не отговаря на начина, по който се планира съвременната гражданска авиация.
