Внучката на известен писател и сценарист направи свой собствен филм. Честно казано, той беше изключително неуспешен.
В подобни ситуации обикновено казват: природата си почива с децата.
Самата баба призна в интервю, че на практика няма комуникация с внучката си – всяка от тях живее свой собствен живот…
И колкото по-богато е семейството, толкова по-далеч се отдалечават те: децата биват изпращани да учат в Лондон или другаде и се виждат само по специални поводи. Но мъдростта – тя е точно там, само на една ръка разстояние. Защо са ви необходими тези Лондонци?
И ако дори с такива изключителни баби внуците не търсят контакт, тогава какво можем да кажем за тези, които говорят не в афоризмите на Бунин, а в сюжети от програмите на Малахов.
Спомням си, че веднъж слушах предаване на живо с участието на психолог. Възрастна жена се обади, гласът ѝ трепереше, сълзите ѝ се стичаха по лицето ѝ. Съвсем сама. И въпреки това имаше 12 внуци и 24 правнуци.
Как е възможно това? Всички ли, без изключение, бяха безчувствени и безразлични?
Но някога тя ги е отгледала всичките, научила ги е да четат и пишат. И ето каква благодарност им дава...
Седях там с буца в гърлото си и чаках специалистът да проговори. Сигурно трябваше да има някакво решение, някакъв съвет, някакъв компромис?
Но психоложката отговори строго, дори грубо. Тя каза: не смей да се отчайваш. Не си сама, заслужила си своето. Най-голямата награда е, когато децата и внуците ти пораснат самостоятелни, се грижат за себе си и живеят пълноценен живот. Радвай се!
Имаш пораснали внуци и правнуци, които не се нуждаят от твоята помощ. И искаш те да тичат при теб за обич, точно както са правили в детството. Но не бива да бъде така.
„Те те обичат, но не се нуждаят от нищо от теб — могат да направят всичко сами. Не са се отдръпнали, просто са пораснали.“
Често ли посещаваше баба си? Не? Нямаше време? Имаше ли други неща за правене? Е, сега и те са в същото положение. И слава Богу, че има неща за правене - по-лошо е, когато изобщо няма такива.
В коментарите към видеото, един мъж написа:
„Сближих се с родителите си, след като навърших 55 години. Сякаш с баща ми бяхме развили общ език. Започнахме да говорим за здраве, за бъдещето на внуците ни. Изведнъж осъзнах колко мъдрост притежава, нещо, което не бях забелязал в младостта си. Каква широта на перспективите и интелекта притежаваше! Обсъждахме всичко: изкуство, филми, музика, книги. Преди си мислех, че баща ми е безнадеждно откъснат от реалността.“
Не се сърдете на децата си,
че не идват или не се обаждат.
Не се сърдете на децата си,
че не ви носят цветя.
Те имат различен живот,
различен ритъм от преди.
И влакът се движи неудържимо
към нови пътища, към нова надежда.
Знайте кога да ги пуснете,
не им се пречкайте, не ги дърпайте за ръка.
Знайте как да ги пуснете да си тръгнат спокойно,
защото им липсват тишина и звук.
(Андрей Дементиев)
Известната актриса Лариса Фройндлих навърши 90 години миналата година. Тя признава, че рядко вижда внуците си. Но не таи злоба.
Защо?
Алиса Брунова вярва, че новото поколение живее по свои собствени правила. Те имат различно темпо, различно възприятие за живота. Да ги молиш за време, внимание или емоции е глупаво.
Ето защо тя предпочита да общува с връстниците си. Заедно те си спомнят миналото, смеят се на себе си, шегуват се и се закачат.
Откъде черпим силата си?
„Убедена съм, че ангелът-пазител е концентрат на любовта. Любовта на онези, които наистина ни обичат.“
Не всеки вярва в ангели, но повечето се надяват, че починалите близки все още са някъде наблизо - бдят над тях, защитават ги, помагат им в трудни моменти.
Хората, преживели тежка травма, често признават, че в най-ужасните моменти са били спасени от паметта на тези, които са ги обичали.
Алиса Фройндлих споделя съвети за тези, които се чувстват изоставени и сами:
Любовта е единствената сила на земята, която расте, когато я даваш. Не бъди скъперник с любовта, не я пази само за любимите си хора – говори мили думи на всеки, на когото можеш. Една проста мила дума може да остане завинаги в нечие сърце, вдъхвайки вяра и сила.
В днешно време е модерно да бъдеш циничен и саркастичен. Но това никога не е направило някого по-умен или по-щастлив. Но любовта е за силните. И аз вярвам: ако действаш от любов, ще бъдеш подкрепен от небесните сили. Всичко ще се нареди и проблемите ще те подминат.
Обичайте в тези трудни времена. Обичайте по-дълбоко от всякога – и животът ви ще се подобри, а имунитетът ви ще бъде по-силен.
