Някои хора лесно се адаптират към нова среда, общуват свободно и непринудено в група и бързо намират общ език с различните хора. За други обаче този процес е много труден и дори болезнен. Това са така наречените затворени хора, които трудно се отпускат. За тях е цяло мъчение да се включат във взаимоотношенията на даден колектив, особено ако е непознат.
Когато е в нормална степен, срамежливостта е дори чаровна , а лекото напрежение може да бъде стимулиращо за човека.
Често обаче притеснението при затворените хора е толкова голямо, че те се сковат от силно напрежение когато са сред повече от един човек. При мисълта как изглеждат в очите на другите, те блокират, не смеят да се включат в разговора и да изкажат мнение или да споделят какво чувстват, за да не се изложат.
Когато са на някакво събиране, те постоянно са нащрек, стоят прави докато не им кажат да седнат, страхуват се да потърсят или да попитат за нещо. Чувстват се като наказани деца, на които всеки момент може да се скарат.
Характерно за срамежливите хора е че постоянно анализират поведението си, обмислят всяка дума, която ще кажат и отново и отново се обвиняват, че са се държали глупаво.
