Ерцхерцог Франц Фердинанд се запознава с пет години по-младата чешка графиня София Хотек през 1894 г. на бал с маски в Прага и веднага се влюбва.
Те криели връзката си цели две години, защото било немислимо София, въпреки че произхождала от едно от най-уважаваните чешки благороднически семейства, да се омъжи за австро-унгарския престолонаследник .
А родът на графиня Хотек не е бил от такъв произход, въпреки че един от преките предци на София е Албрехт IV Хабсбург. А именно, баща ѝ, граф Бохуслав, е бил успешен дипломат на Австро-Унгарската монархия, а майка ѝ, Вилхелмина, също е била от благороднически произход от известния род Кински, който е служил на хабсбургските владетели в продължение на векове.
Но въпреки че е потомък на именити и уважавани родове, Хотек не е била смятана за годна за влизане във висшите кръгове на австро-унгарската аристокрация чрез брак. Освен това, макар и уважавана и почтена фамилия, те не са били и финансово стабилни.
София била четвъртата от пет дъщери, привлекателна и интелигентна, но тя и сестрите ѝ били принудени сами да си изкарват прехраната. Сестра ѝ станала нейна учителка, а тя била изпратена за придворна дама на ерцхерцогиня Изабела Тешенска.
Това не е било нищо необичайно по онова време и е било нормално семейство от по-нисша аристокрация да обслужва семейства от по-висш клас, за да избегне разходите за престоя си у дома. Докато живее там, София среща бъдещия си съпруг и любовта им предизвиква истински скандал.
Снимка: Профимедия
Първо, Изабела от Тешен „се нахвърлила“ върху престолонаследника, защото осъзнала, че честите посещения на Франц Фердинанд при семейството ѝ не са били защото харесвал някоя от дъщерите ѝ, а защото искал да бъде възможно най-близо до нейната придворна дама.
От друга страна, император Франц Йосиф буквално бил „луд“ по братовчедка си и му отнело много време да приеме връзката им. Но Франц Фердинанд бил упорит и не позволил на никого да го раздели от любимата му съпруга. Той решително отказал другите момичета, които му били предлагани за съпруги.
„Най-накрая намерих жената, която обичам. Тя е перфектна за мен. А сега имаме толкова много проблеми и не можем да бъдем заедно само заради някакъв незначителен недостатък в родословното ѝ дърво. Но ще го преодолеем“, казал веднъж Франц Фердинанд на приятеля си. Той я наричал „Софи“ , а тя него „Франци“.
Папа Лъв XIII, руският император Николай II Романов и германският император Вилхелм изпратили свои емисари при император Франц Йосиф, посочвайки, че конфликтът между него и Франц Фердинанд за София подкопава стабилността на монархията.
Накрая, през 1899 г., Франц Фердинанд все пак успява да получи разрешение от император Франц Йосиф за морганатичен брак (брак между лица с неравен социален ранг). Това означава, че София няма да стане ерцхерцогиня, няма да бъде член на династията на Хабсбургите, няма да се ползва с имперски и кралски привилегии и че децата ѝ няма да имат нито право на титлите на баща си, нито право да наследят трона.
Също така, този вид брак е известен още като брак с левичари, защото на сватбената церемония младоженецът символично държи дясната ръка на булката с лявата си ръка, вместо лявата ръка на булката с дясната си ръка, както е обичайно.
Освен всичко друго, Франц Фердинанд трябвало да се закълне в Библията и да подпише акт за отказ, който отнема всички права за наследяване на трона на неговите и на София деца.
Обявеният брак предизвикал голяма политическа криза. Всички смятали, че „обикновена“ графиня не е достоен избор за съпруга на бъдещия владетел. Подобно отношение вероятно се дължи на славянския ѝ произход.
Решено е Фердинанд да бъде наследен като владетел от братовчед си Карло. Франц Фердинанд се жени за София на 1 юли 1900 г. По това време той е на 37 години, а София е на 32. Година след сватбата им се ражда дъщеря, а след това и двама сина.
Снимка: Профимедия
Император Франц Йосиф не присъства на сватбата, нито пък братята на Франц Фердинанд. На сватбата присъства мащехата на Франц Фердинанд, Мария Терезия Португалска, заедно с дъщерите си.
След сватбата София е удостоена с титлата „принцеса на Хоенберг“. Въпреки че общественият живот не е приятен за нея, защото виенският двор я дискриминира по всякакъв възможен начин (дори не ѝ е било позволено да се вози със съпруга си в една карета), Франц Фердинанд и София се радват на замъка си с децата си и водят щастлив семеен живот.
Преди съдбоносното пътуване до Сараево, София настояла да тръгне с него. Фердинанд увещавал София да не го следва на това пътуване, казвайки, че там е неспокойно и опасно, но тя била настоятелна. Искала да бъде със съпруга си.
„Това е опасно пътуване и няма да позволя на ерцхерцога да отиде там сам“, казала София, преди да замине за Сараево.
Убиецът я прострелял в корема. След по-малко от час тя починала от вътрешен кръвоизлив.
Дори когато починала, София не могла да избегне унижението. Първо, протоколът не позволявал ковчегът ѝ да лежи в същия параклис като този на Хабсбургите. Император Франц Йосиф трябвало лично да се намеси, за да могат София и Франц Фердинанд да лежат заедно в един параклис. Но те все пак намерили начини да покажат с какъв статут всъщност е тя (все пак тя била просто „някаква обикновена чешка графиня“, а не европейска принцеса, говорели злите езици).
Гърдите ѝ били разположени малко по-ниско от неговите и имали по-малко украшения. Също така, за да покажат какъв с ранг всъщност била София, на гърдите ѝ били поставени ръкавици, символ на придворните дами. Не ѝ било позволено да бъде погребана в парцелите, запазени за членове на императорското семейство Хабсбург, но в крайна сметка била погребана заедно със съпруга си в криптата под параклиса на замъка им.
