Мара дошла от Германия във Враца, за да присъства на сватбата на братовчедка си, но се случил неудобен момент заради подаръка, който донесла.
Въпреки че гостите очакваха внимателен жест, ситуацията ескалира, когато булката поиска нещо повече след сватбата.
— Леля ми Мара живее в Германия и всеки път, когато идват във Враца, се чувствам сякаш приготвяме храна за императори. Никога не сме се смущавали - винаги ги посрещахме и изпращахме както подобава, с пълна маса с луканки, родни мезета, домашна храна, ракия, всичко, което им липсва там.
Но повярвайте ми, можем да вземем... едва 200 грама кафе от тях! Толкова пъти идваха и си отиваха, без никога да донесат нещо, което да зарадва човека. Казват: „Ех, там всичко е скъпо“ - е, и на нас ни е скъпо, но винаги даваме от сърце това, което имаме.
Гвоздеят на всичко беше на сватбата на сина ми. Мара донесе на братовчед си само 200 евро и - чуйте сега - ваучери за спа! Хора мои, ваучери! Значи, ваучер се дава на сватба, където се дава от сърце? И сякаш това не беше достатъчно, след сватбата тя все пак ни помоли да ѝ опаковаме торта и печене за вкъщи! Срамувах се от срама ѝ.
Повярвайте ми, никога не съм се чувствала толкова огорчена. Не заради парите, не заради подаръка - а защото тя беше определена за цял живот. Не ни уважаваха толкова, колкото черно под ноктите, и винаги оставяха къщата ни пълна като кораби - завършва признанието си озлобената снаха на Мария
