За много ученици лятната ваканция означава пътувания, почивка и свобода. За някои момичета , израснали в Германия в семейства с мигрантски произход , тя може да се превърне в началото на истински кошмар – пътуване до родината на семейството, от което няма доброволно връщане, и принудителен брак с мъж, когото дори не познават.
Германската обществена медия ZDF разказва историята на Самира – млада жена с пакистански корени, която още като ученичка разбира, че правилата за нея са много по-строги, отколкото за съученичките ѝ.
Никакви срещи след училище.
Докато тя мечтае за образование, кариера и живот, който сама да избере, родителите ѝ подготвят съвсем различно бъдеще.
В Пакистан я чака жених, когото никога не е виждала
По време на лятната ваканция Самира е отведена в Пакистан.
Там разбира, че семейството ѝ очаква от нея да се омъжи за мъж, когото не познава.
Преди това тя поискала от баща си да се закълне върху Корана, че ако не хареса избрания жених, ще има право да откаже брака.
Когато действително казала „не“, обещанието вече не важало.
Баща ѝ се разгневил, включили се и други роднини, а натискът се увеличил толкова силно, че на следващата сутрин младата жена се предала.
„Казах „да“ от отчаяние, защото се страхувах, че никога повече няма да се върна в Германия.“
Така страхът се оказал по-силен от свободния избор.
След завръщането натискът продължава
Историята не приключва с прибирането ѝ в Германия.
След като се връща, от Самира се очаква да подаде документи, чрез които съпругът ѝ да може да пристигне в страната.
Тя отказва.
Тогава ситуацията вкъщи ескалира още повече.
„Баща ми ме заплаши, че ще ме отведе насила в Пакистан. Че ще ми скъса паспорта. И че никога повече няма да мога да се върна в Германия.“
Изправена пред заплахите, Самира решава да потърси помощ.
Тя се доверява на една от учителките си – и в крайна сметка бяга от семейството си.
„Може да се стигне и до убийство“
Социалната работничка Катрин Домке познава подобни случаи отблизо.
Тя е участвала в операции по връщането в Германия на момичета, които са били отведени в чужбина от собствените си семейства и поставени под натиск за брак.
По думите ѝ подобни случаи са изключително деликатни.
Връщането може да отнеме дълго време, а действията трябва да бъдат организирани при строга дискретност.
Причината е, че ако семейството разбере, че момичето търси помощ, контролът и натискът могат рязко да се засилят.
„Ако момичето се противопостави на семейството си, може да се стигне и до убийство – т.нар. убийство на честта“, предупреждава Домке.
Тя посочва, че сред случаите, с които работи, често има млади жени от мигрантски семейства с консервативни религиозни и патриархални представи.
Важно е обаче да се подчертае, че принудителният брак не е характерен за всички мюсюлмански семейства и не може да бъде приписван на една религия като цяло. Проблемът е свързан с конкретни семейни, социални и патриархални практики.
496 случая само в Берлин
Точният брой на жертвите е трудно да бъде определен.
Много момичета никога не подават сигнал.
Други дори не осъзнават веднага, че това, което им се случва, представлява принуда и нарушение на правата им.
Проучване, проведено в Берлин през 2022 г. сред консултантски центрове, училища, служби за закрила на младежта и други институции, установява 496 случая на планирани, предполагаеми или вече осъществени принудителни бракове.
Особено тревожен е друг факт:
88% от тези бракове са били сключени в чужбина, най-често именно по време на лятната ваканция.
Затова училищата получават предупреждения преди ваканцията
Берлинските власти се опитват да реагират превантивно.
Още преди учениците да излязат във ваканция, училищата получават информация как да разпознават признаците, че момиче може да бъде изложено на риск.
Правозащитната организация Terre des Femmes също организира кампании в училища.
Специалистите разговарят с ученици, учители и социални работници и обясняват какви сигнали не бива да бъдат пренебрегвани.
Понякога момичетата дори не смеят да говорят открито.
Случвало се е тайно да предават бележки с кратко послание:
„Имам нужда от помощ.“
Защо семействата настояват за ранни бракове?
Според Мюрия Бьомеке от Terre des Femmes в много случаи в основата стои контролът върху сексуалността и поведението на младото момиче.
„Момичетата биват омъжвани принудително, защото от тях зависи честта на семейството.“
В подобна среда момичето често отрано е възпитавано за ролята на бъдеща съпруга, майка и домакиня.
От него се очаква да не поддържа романтични отношения преди брака, а семейството следи стриктно с кого общува, къде ходи и как се държи.
Ранната женитба се разглежда като начин максимално да се намали възможността за връзка, която семейството не одобрява.
Саба избягала на 14 години
16-годишната Саба познава тази форма на контрол от собствен опит.
По думите ѝ практически всичко ѝ било забранено.
Не можела да общува с момчета.
Не можела свободно да избира приятелите си.
Не можела да излиза сама.
Семейството постоянно я заплашвало, че ще я изпрати в Етиопия, където ще бъде омъжена против волята си.
Когато е само на 14 години, момичето решава да избяга.
Така успява да се освободи от непосредствения натиск, но последиците остават.
Освен психологическата травма тя носи и физически следи от преживяното насилие – побои и изгаряния.
Принудителният брак не е „семейна традиция“
Границата между уговорен и принудителен брак е съществена.
При уговорения брак семействата могат да участват в запознаването или избора, но бъдещите съпрузи имат реалната възможност да кажат „не“.
При принудителния брак такъв избор няма.
Когато отказът води до заплахи, физическо насилие, отнемане на документи, задържане в чужбина или страх за живота, вече не става дума за традиция, а за принуда.
Учителят понякога е единственият човек, към когото момичето може да се обърне
Историята на Самира показва колко важна може да бъде ролята на училището.
Когато собственото семейство е източникът на заплахата, детето или младата жена понякога няма към кого друг да се обърне.
Един внимателен учител, социален педагог или училищен психолог може да се превърне в първата връзка с институциите, които могат да помогнат.
Точно затова германските организации настояват училищата да бъдат особено внимателни преди дълги пътувания в чужбина, когато ученичка внезапно споделя, че не иска да замине, страхува се, че няма да бъде върната, или говори за предстоящ „годеж“, който не желае.
Лятната ваканция, от която някои момичета не се връщат
За огромното мнозинство семейства пътуването до родната страна е просто възможност децата да видят роднини.
Но за момичета като Самира или Саба зад самолетния билет може да стои съвсем различен план.
Понякога те разбират какво предстои едва след пристигането.
Тогава вече може да са без собствен паспорт, телефон, пари или възможност свободно да напуснат дома на роднините си.
Именно затова специалистите в Германия настояват превенцията да започва преди заминаването, а не когато момичето вече е на хиляди километри от хората, които могат да му помогнат.
Историята на Самира има изход, защото тя намира смелост да се довери на учител.
За други момичета обаче едно обикновено пътуване „на гости при роднините“ може да промени целия им живот.
