Когато си на сто години и все още изнасяш лекции, пишеш статии и стоиш сама на печката – това вдъхва респект. А когато си и онколог с над 50 години опит, думите ти заслужават особено внимание.
На престижна медицинска конференция в Токио д-р Марико С., изключителна жена със стогодишна история, запазила проницателен ум и професионална страст, сподели нещо, което не идва от учебниците, а от живота:
„Виждала съм стотици диагнози на рак.
1. Преработено месо – скритият канцероген на ежедневието
Наденици, салами, кренвирши, бекон – познати и удобни, но опасни. Преработеното месо е класифицирано от Световната здравна организация като канцероген от първа група , наравно с тютюна и азбеста.
Методите на обработка – пушене, сушене, добавяне на нитрити и консерванти – създават вещества като нитрозамини , които могат да увреждат ДНК и да предизвикат мутации.
Според мащабно изследване в British Medical Journal, само 50 г преработено месо дневно (колкото един сандвич с шунка) повишават риска от рак на дебелото черво с 18% .
„Не съм против месото. Но ако нещо е розово, лъскаво и може да стои на рафта със седмици – аз просто не го докосвам.“
2. Рафинирана захар – горивото на възпаленията
Белите кристали в захарницата може и да изглеждат невинни, но захарта предизвиква резки скокове на инсулина и създава условия за хронични възпаления – идеална среда за развитие на злокачествени клетки.
Проучване в Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism показва, че излишната захар повишава нивата на инсулин и IGF-1 – хормони, които стимулират растежа на туморни клетки.
Освен това, високият прием на захар отслабва имунната система , пренасочвайки я към контрол на глюкозата, вместо към борба с атипичните клетки.
Какво яде тя вместо това?
-
Вместо колбаси : чиста риба, яйца, варен боб. Без пушени и мариновани продукти.
-
Вместо захар : плодове, горски плодове, мед, паста от фурми – умерено.
-
Всеки ден : топла домашна храна, зелен чай, пресни зеленчуци.
-
Допълнително : витамини С, D, цинк и антиоксиданти – за силен имунитет и дълголетие.
Мъдростта на един век
„Доживях до 100 години, защото всеки ден избирах с какво да храня тялото си.“
В залата настъпи тишина след тези думи. Не защото бяха драматични, а защото бяха истински. И всеки ги разбра.
Понякога здравето не идва от нещо сложно или скъпо. А от нещо просто: осъзнат избор. Всеки ден. В чинията.
